След още 60 Ксек Брюхел и Нау прецениха, че кризата е отминала. Епидемията вече не представляваше опасност за „умните глави“ от Сигурността. Сержант Омо отново свърза съгледвачите с хората на Рейнолт, но този път използва тройно защитена връзка. След това започнаха да анализират секунда по секунда всичко случило се през последните Ксек. Епидемията не пожали и работата на Ритцер, макар щетите да бяха значително по-малки. Около хиляда секунди от емисиите на охраната бяха безвъзвратно изгубени. При по-задълбочена проверка се установи, че това не е причинено от действието на някаква външна вражеска система. Защитното ниво на мрежата за охрана стоеше непокътнато. Преводачите бяха успели да преодолеят контролните пароли и да излязат в ефира на Паяците, но те не ги забелязаха; нищо чудно — при царящия в техния ефир хаос навярно са приели чуждите излъчвания за паразитен шум.
В края на краищата Ритцер стигна до заключението, че епидемията е просто резултат на лош късмет. Въпреки това сред купчината досадни новини той попадна на няколко доста пикантни подробности.
Ритцер обикновено стоеше на капитанския мостик на „Ръката“, откъдето можеше да наблюдава най-добре L1 и движението на Арахна зад астероида. Когато Кирет и Марли отидоха да помагат в Хамърфест, на кораба останаха само Тан и Кал Омо, които трябваше да отговарят за повече от сто съгледвачи. Ето защо Ритцер се присъедини към тях и така наблюдаваше операцията съвсем отблизо.
— За Вин има три червени флага по време на това Бдение, Пастирю. Два от тях са по време на кризата.
Поклащайки се из въздуха над Омо, Ритцер хвърли небрежен поглед към „умните глави“ от това Бдение. Близо една трета от тях спяха по местата си. Останалите бяха погълнати от потока информация, преглеждаха записите и сверяваха данните си с фокусираните от Хамърфест, ръководени от Рейнолт.
— Хубаво, какво имате за него?
— Това е анализ от камерата в лабораторията на Рейнолт, а това — от коридора към покоите на Пастир Нау. — Сцените пробягаха бързо по екрана, маркирайки къде съгледвачите бяха забелязали нетипично поведение.
— Няма ли нещо по-ясно?
Върху изсеченото като с брадва лице на Омо се появи мрачна усмивка.
— Има колкото щете. Такова нещо у дома щеше да предизвика незабавни действия, но не е чак толкова необичайно при извънредна ситуация като тази.
— Давай!
Причина за това хаотично движение във всички посоки при извънредна ситуация бяха влезлите наскоро в сила нови Правила на Пастир Нау. Близо двайсет години Първият Пастир позволяваше на тия свини Спекулантите да излизат свободно и да покваряват с поведението си иначе покорните Последователи. Отначало това докарваше Ритцер до ярост. Сега обаче… Сега вече започваше да разбира. Томас наистина имаше право за много неща. Не можеха да допуснат повече разрушения и загуба на човешки ресурси. Много по-мъдро би било да оставят хората сами и доброволно да споделят всички свои тайни. А после, когато отново затегнат юздите, да ги използват в свой интерес.
— Тогава кое е по-различно този път?
— Анализите на Седем и Осем съвпадат относно две от последните събития. — Седем и Осем бяха последните две „умни глави“ от първия ред. Като деца сигурно са имали други имена, но това е било много отдавна, още преди да постъпят в полицейската академия. Лекомислените лични имена и титлата „доктор“ имаха място само в цивилния живот, не и в полицейското управление. — Вин е изцяло завладян от нещо, което многократно надхвърля обичайното му състояние на тревога и безпокойство. Погледнете това!
Всичко казано дотук не говореше нищо на Ритцер, но в края на краищата неговата работа беше да ръководи, а не да вниква в детайлите. Омо продължаваше с обясненията.
— В клиниката той гледа Тринли с огромно подозрение. Това се случва отново в коридора близо до площадката със совалките.
Брюхел прегледа набързо записа от посещението на Вин в Хамърфест.
— Хубаво, сбил се е с Тринли. Освен това доста е изтормозил Тръд Силипан… — Брюхел не можа да удържи смеха си. — … И е нападнал личната курва на Томас Нау. Но ти каза, че имаме предупредителен сигнал за нетипично изражение, поглед и жестове.