Из пивницата на Бени се носеха всякакви слухове, предположения и догадки. Рита твърдеше, че случилото се не е нищо необичайно.
— Такива неща ставаха на всеки две години в магазина ми на Балакреа. И само веднъж успяхме да установим причината. Това е цената, която плащаме за фокусирането.
Единственото, което тревожеше двамата с Джау Ксин бе, че кризата ще стане повод за окончателното прекратяване на и без това отлаганото дълго време шоу „Наука за деца“. Гонле Фонг каза, че няма никакво значение, дето Шерканер Ъндърхил изгуби дебата с Педуре и че и занапред ще има преводи в ефир. Тръд Силипан вече не участваше в дискусията. Той все още се намираше в Хамърфест и вероятно беше решил за разнообразие да поработи. Фам поддържаше теорията на Силипан, че удряйки Ксопи, Триксия просто е играела роля, но това по някаква неизвестна причина е предизвикало епидемията. Езр слушаше, мълчалив и притихнал.
Следващото му дежурство започваше след 40 Ксек. Той се върна рано в стаята си. Сигурно щеше да мине доста време преди отново да види Бени. Толкова много неща се случиха напоследък — все срамни, болезнени или смъртно опасни. Той се носеше из полумрака на стаята, неспособен да си намери място. Чувстваше се така, сякаш отвсякъде го пронизват нажежени шишове. Сигурно още дълго време щеше да е като хипнотизиран, безсилен да вземе някакво решение…
Киви. Ето от какво се срамуваше най-много. Удари я два пъти, при това с цялата си сила. „Ако Фам Тринли не се беше намесил, дали щях да продължа да удрям?“ Пред него се отваряше ужасна бездна, за която не беше подозирал досега. Открай време го преследваше страшната мисъл, че някой ден ще направи фатална грешка или изведнъж ще осъзнае, че е жалък страхливец, но… Днес откри дълбоко в душата си нещо непочтено и отвратително. Вярно, Киви имаше дял в опозоряването на Триксия, но едва ли само тя е виновна за това. Вярно, Киви извличаше облаги от връзката си с Томас Нау… Но все пак тя беше още дете, когато всичко това започна. „Тогава защо се нахвърлих така срещу нея?“ Може би защото тя показа, че случващото се не й е безразлично? Или защото не посегна да му отвърне? Някакъв неумолим глас в главата му настоятелно повтаряше мъчителните въпроси. Оказва се, че дълбоко в душата си Езр Вин е не само неопитен и слаб, а също долен и отвратителен човек. Мисълта на Езр постоянно се въртеше около това заключение, постепенно стеснявайки кръга, докато внезапно не му просветна нещо друго…
Фам Тринли! Ето в това се криеше загадката. Два пъти през този фатален ден Тринли пое инициативата като и в двата случая предпази Езр да се покаже още по-голям глупак и злодей, отколкото беше в действителност. Сега на тила му имаше кървава рана с формата на кръст, причинена от „тромавото и недодялано“ тяло на Фам. Езр беше виждал Тринли в салона за физически тренировки. Старецът правеше някои от упражненията, но не можеше да се каже, че е в блестяща форма. Бързината на реакциите му също не можеше да счупи рекордите. И въпреки това знаеше как да се движи в пространството и как да предизвика „случайни“ инциденти. Като се замисли по-внимателно, Езр започна да си припомня и други случаи, в които Фам Тринли се беше озовал в подходящото време на подходящото място.
… Паркът в лагера веднага след масовото убийство. „Какво точно ми каза старецът тогава?“ Думите му не издадоха нищо съществено пред камерите за наблюдение, дори не успяха да привлекат вниманието на Езр и въпреки това нещо в тях го накара да повярва, че Джими Дием е бил убит и че няма вина за това, в което го обвинява Томас Нау. Всичко казано или направено от Фам беше шумно, лишено от смисъл и гарнирано с кухото самочувствие на стария човек… Езр се замисли над подробностите, които сякаш единствен той виждаше, а другите пренебрегваха. Дали в отчаянието си не започваше да гради несъществуващи миражи? Когато проблемите се окажат по-силни от надеждата за тяхното решаване, идва лудостта. А вчера нещо в него се прекърши завинаги…
Триксия. Това означаваше гняв, болка и страх. Вчера Триксия се размина на косъм със смъртта; тялото й беше измъчвано и насилвано също като това на Ксопи Ренг. А може би още по-лошо… Той си спомни израза на лицето й, когато я извадиха от скенера. Тръд каза, че способностите й като лингвист са временно блокирани. Вероятно това е станало причина за нейното отчаяние — така губеше едничкото нещо, което има смисъл за нея. А може би Силипан просто лъжеше, както вероятно го лъжеха за много други неща Рейнолт, Нау и Брюхел.