— Извинете — Сами потупа по рамото най-близкия полицай. — Извинете.
И той се запромъква през редиците на своите охранители.
Собственикът забеляза, че към него заплашително приближава някакъв висок човек и трескаво посегна към клавиатурата. „Божичко!“. Ако унищожи всички събрани данни, които разпращаше на клиентите си по мрежата, тогава тия ще останат с пръст в уста. В този миг обаче ръката му замръзна във въздуха и той смаяно се втренчи в лицето на Сами.
— Адмирале!
— Хм, наричайте ме просто флотски командир, ако това не ви затруднява.
— Да, ама разбира се! Гледаме ви по новините всеки ден! Моля, седнете! Вие ли ръководите издирването?
Рязката промяна в неговото отношение напомняше цвете, чието венче се отваря под слънчевите лъчи. Явно Чуенг Хо са също толкова популярни сред обикновените граждани, както и сред службите към Департамента по горите. Само за няколко секунди техният домакин — частен детектив както сам се наричаше, стартира програмите за търсене и взе да рови из базата данни.
— Хм… Не разполагате с име, нито с прилично описание, знаете само вероятната дата на пристигане. Добре тогава, според Департамента по горите вашият човек трябва да е някой на име Бидуел Дюкан. — Погледът му се плъзна покрай мълчаливите полицаи. Той се усмихна. — Нямат равни на себе си, ако от непълна информация трябва да се изведат някакви напълно безсмислени заключения. В тоя случай обаче… — И той предприе ново търсене. — Бидуел Дюкан… Сега като стана дума се сещам, че съм го чувал и преди. Преди шейсет или сто години беше много известен.
Никому неизвестна персона, появила се сякаш от никъде, със съвсем скромни средства, но притежаваща изключителен дар да си прави самореклама. За близо трийсет години успя да спечели подкрепата на няколко от най-могъщите компании и дори си извоюва благосклонността на службите към Департамента по горите.
— Дюкан се представяше за светски човек, но в никакъв случай не беше борец за мир и правдини. Искаше да хвърли луди пари за някаква безумна идея, която щеше да отнеме страшно много време. Какво ли си беше наумил? А, да — искаше… — Частният детектив вдигна очи от своето разследване и за миг спря погледа си на Сами. — Искаше да финансира експедиция до Изчезващата звезда!
Сами само кимна с глава.
— Дявол да го вземе, ако беше успял, сега експедицията на Триланд да е вече на половината път! — Частният детектив замълча, размишлявайки върху пропуснатите възможности. После отново се съсредоточи в търсенето. — Трябва да знаете, че беше почти на крачка от успеха. Свят като нашия навярно щеше да банкрутира от една междузвездна експедиция, но за късмет точно тогава тук се появи кораб на Чуенг Хо. Както можеше да се очаква, те нямаха намерение да променят курса, но кой знае защо част от поддръжниците на Дюкан особено разчитаха на помощта им. Само че Дюкан изобщо не си мръдна пръста и дори отказа да говори с ония от Чуенг Хо. След този случай славата му доста повехна и вече никой не хващаше вяра на неговите приказки… После той съвсем се изгуби.
Всичко това го имаше записано и в архива на Департамента по горите.
— Точно така. А сега ни интересува къде се намира в момента това лице.
От шейсет години насам в слънчевата система на Триланд не беше навлизал междузвезден кораб. Той беше тук!
— Аха, значи предполагате, че има още някаква информация, която може да е от полза дори след случилото се през последните три години?
Сами овладя напиращата в него ярост. Нужно е още малко търпение; усилието нямаше да му струва нищо след вековете на очакване.
— Да — отвърна той, насилвайки се да бъде любезен. — Няма да е зле да проверим всички източници на информация. Съгласен ли сте?
— Съвсем правилно — попаднали сте на точното място. На мен са ми известни неща, които Департаментът по горите дори не си прави труда да разследва. Освен това наистина искам да ви помогна. — Докато говореше, той не спря да изучава внимателно появилата се върху екрана информация. Значи все пак не си пилееше времето напразно. — Тия радиосъобщения на съществата от космоса напълно ще променят нашия свят. Ще ми се моите деца… — Детективът се намръщи. — Хм, май току-що изгубихте дирите на тоя Бидуел, командире. Вижте тук — мъртъв е от десет години!
Сами не отговори, но любезното му изражение изчезна като изтрито с кърпа; дребосъкът трепна и се сви, когато срещна погледа му.
— С-с-съжалявам, господине… Може пък да е оставил нещо след себе си, завещание например.