Не е изключено за кратко Триксия да е била дефокусирана, видяла е колко е остаряла и си е дала сметка, че са ограбили живота й. „Сигурно никога няма да разбера каква е истината. Ще продължа да я наблюдавам година след година, неспособен да й помогна, изпълнен с ярост и… безропотен.“ Все някой трябва да се разбунтува, да ги накаже…
Изгарящият срам отново насочи мислите му към Киви.
Минаха две Ксек, после четири. Достатъчно, за да се връща отново и отново към проблеми, на които не можеше да намери решение. Още няколко пъти през живота си беше преживявал подобен кошмар. Веднъж не мигна цяла нощ. Друг път почти припадна от изтощение и това сложи край на мъчението. Тази нощ, сещайки се за пореден път за Фам Тринли, Езр се ядоса не на шега. И какво, дори да започва да полудява? Ако единственото, което му остава, е някаква ефимерна надежда за спасение, какво пък — нека му вземат и нея!
Вин стана и си сложи шлема. Изминаха няколко дълги секунди, докато премине цялата процедура за разрешаване достъп до библиотеката. Все още не беше използвал недодялания интерфейс на Новородените, но въпреки това можеше да работи спокойно с архивите. После върху екрана се появи текстът от неговия последен доклад, който трябваше да представи на Нау.
Така, какво всъщност знаеше за Фам Тринли. И в частност кое е онова, което беше убягнало от вниманието на Брюхел и Нау. Първо — Тринли притежава завидно умение да води ръкопашен бой, да напада из засада, ако трябва да се каже по-точно. При това досега доста умело успяваше да прикрие тази своя дарба от Новородените; той просто си играеше на криеница с тях… След днешната схватка обаче сигурно си даваше сметка, че Вин вече знае за това негово качество.
Дали пък Тринли не е просто някой стар криминален престъпник, който прави всичко възможно да изчезне сред множеството, за да оцелее някак. Но как да се обясни тогава случая с локализаторите? Тринли разкри тяхната тайна, с помощта на която властта на Нау щеше да се засили стократно. Сега тези опасни песъчинки се носеха навсякъде из въздуха. Това, което усеща в момента върху слепоочието си, може да е капчица пот, но не е изключено да е и локализатор. Ситните бляскави точици вероятно предаваха сведения за положението на ръцете му, за всяко движение на пръстите, за извъртането на главата. Отсега нататък Нау щеше да получава информация за абсолютно всичко, което става в колонията.
А тези опции на локализаторите не бяха описани дори в най-високото ниво на секретност на библиотеката, до което имаше достъп единствено капитанът. Очевидно Фам Тринли знае тайни, потънали дълбоко в миналото на Чуенг Хо. В такъв случай имаше вероятност онова, което е разкрил пред Томас Нау, да е поредното прикритие на… какво?
Езр размишлява известно време по този въпрос и накрая стигна до задънена улица. Тогава се замисли за човека Фам Тринли. По всичко личеше, че е стар разбойник. Освен това знаеше важни тайни, които надхвърлят дори най-секретното ниво във флотата на Чуенг Хо. От това следва, че е бил свидетел на създаването на днешното Чуенг Хо, когато Фам Нувен, Сура Вин и Съветът на Зева все още са полагали основите на своето велико дело. Значи Тринли е ужасно стар, изчислено в обективно време. Това не беше нито невъзможно, нито чак толкова рядко срещано явление. По-продължителните търговски мисии можеха да пренесат човек на хиляди години обективно време. Сред приятелите на неговите родители имаше хора, които са живели още на Старата Земя. Но едва ли дори някой от тях имаше достъп до секретите в системата, датиращи още от основаването на съвременното Чуенг Хо.
Не, ако Тринли наистина е личността, за която подсказва трескавият мозък на Езр, то той трябва да е историческа фигура, известна на всички. Но кой по-точно?
Пръстите на Вин затрополиха по клавиатурата. Постоянният му абонамент за библиотеката служеше като прикритие за сегашното ровене из файловете. Слава богу, Нау нямаше никакво желание и амбиция да опознае по-отблизо Чуенг Хо. Ето защо Вин трябваше да праща доклади с извлечения от най-важното и да предлага теми за работата на „умните глави“. Колкото и добродушно и сговорчиво да се държеше Езр, той отдавна разбра, че Нау е по-откачен дори от Ритцер Брюхел. Нау изискваше определен тип информация, която един ден ще му позволи да управлява.
„Внимавай много!“ Файловете, до които искаше да се добере, трябваше непременно да са свързани с темата на неговия доклад. И най-важното — трябваше да поддържа равномерно количеството на несвързаните с темата запитвания. Нека съгледвачите се поизпотят, опитвайки се да разберат каква е връзката между тях.