След Зева Бризго Нувен станал приказно богат и се оттеглил с малка флотилия верни хора към най-отдалечения край на Обитавания от хора космос. Съвсем типично за него. Тръгнали към точка, която се намирала поне на четиристотин светлинни години разстояние. Новините, които пристигали оттам, имали вековна давност. Определеният от Нувен маршрут трябвало да ги преведе през най-старите слънчеви системи, заселени от хора. Векове след тяхното заминаване докладите на Чуенг Хо отчитали, че Принцът на Канбера продължава да напредва в далечния космос, а флотата му ту расте, ту намалява. После известията започнали да идват все по-рядко и с все по-голямо закъснение. По всичко личеше, че Нувен едва ли е преодолял и половината път към своята цел. Като деца Езр и неговите приятели често си играеха на Изгубения принц. Имаше толкова различни версии как е завършила тази експедиция. Често се говореше за нечувани приключения и трагичен край, но много по-често се чуваха гласове, че още в миналото просто са фалирали след поредица неуспешни сделки. Така или иначе, флотата никога не се върна обратно.
„Това може и да не важи за някой отделен неин кораб.“ Кой обаче можеше да каже точно кои хора от флотилията са били в него? „Твърде вероятно е С. Джей Парк да е знаел това.“ Още по-вероятно е да е знаел кой точно е Фам Тринли и да се е постарал да прикрие неговата самоличност. Пита се кой от участниците при Зева Бризго може да е толкова важен и така известен? Очевидно С. Джей Парк е останал лоялен към някого от онази епоха, но към кого?
В този момент Езр си припомни, че Парк лично беше избрал име на своя флагмански кораб. „Фам Нувен“.
Фам Тринли. Фам Нувен. Изгубеният принц на Канбера.
„Сега вече наистина ще полудея.“ Само с няколко проверки в библиотеката можеше да отхвърли тази нелепа възможност. Но и те нямаше да докажат нищо. Ако подозренията му се окажат верни, то едва ли може да се разчита на информацията в библиотеката. „Сигурно е точно така.“ Последното хрумване приличаше по-скоро на бълнуване на луд и трябваше да се освободи от него час по-скоро. При това не биваше да дава воля на чувствата си, защото щеше веднага да се отдели от общия фон в записите на локализаторите. „Е, слава богу, че поне успях да изляза за малко от ада, в който се пържех доскоро!“
Вече ставаше много късно. За последен път той задържа поглед върху снимката на Триксия. Постепенно се успокои. Сигурно и занапред ще попада на фалшиви следи, но имаше пред себе си дълги години, през които да ги проверява и отхвърля. Сигурно все някога ще открие изход, а когато това стане, вече няма да се пита дали спасителната светлина не е само плод на неговото въображение.
Езр най-сетне потъна в неспокоен сън, пренаселен с видения и гласове. В него се преплитаха срамът, страхът и безумната идея, която го осени точно преди да заспи. От време на време го обземаше покой и той потъваше в мрак.
После се появи един нов сън, който беше толкова истински, че изобщо не се усъмни в него, докато не се събуди на следващата сутрин. Под клепачите му засветиха малки точици, но те се появяваха, само когато е със затворени очи. Докато беше още буден всичко в стаята изглеждаше спокойно както винаги. Щом легнеше и стиснеше клепки обаче, светещите точки отново се появяваха.
Те сякаш се опитваха да му кажат нещо на някакъв странен език, съставен от присветвания и изгасвания. Като малък обичаше да играе на една подобна игра, прехвръквайки ту зад една, ту зад друга скала, когато го пускаха навън. Тази нощ обаче в присветването на точките постоянно се повтаряше една и съща конфигурация. В съня си Вин почти неволно свърза точките в едно цяло: „КИМНИ С ГЛАВА, АКО РАЗБИРАШ… КИМНИ…“
Вин простена от изненада… И конфигурацията тутакси се промени: „ТИХО… ТИХО… ТИХО…“ Така продължи много дълго време. После отново надписът се промени: „КИМНИ С ГЛАВА, АКО РАЗБИРАШ… КИМНИ С ГЛАВА…“ Това поне беше лесно. Вин извърна глава на сантиметър встрани.
„ДОБРЕ. ПРЕСТОРИ СЕ НА ЗАСПАЛ. СВИЙ ЮМРУК. ПИШИ НА ДЛАНТА СИ.“
След толкова години дебнене и криене ролята на конспиратор му се удаваше много лесно. Какво по-просто да използва дланта си като клавиатура. И да се престори, че общува с останалите заговорници. Но да! Ръцете му бяха скрити под завивката и никой нямаше да забележи движението на пръстите. Искаше му се да се разсмее от удоволствие заради гениалната простота на това решение, но щеше да развали всичко. Вече няма съмнение кой е техният спасител. Той стисна дясната си длан и написа: „ПРИВЕТ, МЪДРИ ПРИНЦЕ. ЗАЩО СЕ ЗАБАВИ ТОЛКОВА?“