За известно време светлинките съвсем изчезнаха. Езр постепенно потъна в непрогледните дебри на съня. После отново: „ТИ СИ ЗНАЕЛ. ПРОКЛЕТ ДА СЪМ.“ Последва пауза. „МНОГО СЪЖАЛЯВАМ. МИСЛЕХ ТЕ ЗА СЛОМЕН.“
Вин кимна с глава, почувства се горд. Може пък някой ден и Киви да му прости, а Триксия отново да стане нормална и…
„ХУБАВО — написа Езр на Принца, — КОЛКО ХОРА ИМАМЕ?“
„ТАЙНА. САМО АЗ ЗНАМ. ВСИЧКИ ГОВОРЯТ, НО САМО АЗ ЗНАМ.“ Пауза. „ДО СЕГА.“
Аха. Почти съвършена конспирация. Всички участват, но само Принцът може да предаде някой от тях. Оттук нататък щеше да е съвсем лесно.
„МНОГО СЪМ ИЗМОРЕН. ЩЕ СПЯ. ПОСЛЕ ЩЕ ГОВОРИМ.“
Пауза. Толкова ли необичайна беше молбата му? Нощите са за спане.
„ДОБРЕ. ПО-КЪСНО.“
Той най-сетне потъна в бездната на съня без мисли, без образи и гласове. Вин спеше свит на кълбо в хамака си и с усмивка на уста. Вече не беше сам. А тайната през цялото време му е била под носа. Странно.
На следващата сутрин Вин се пробуди отпочинал и необичайно щастлив. Хм. С какво ли е заслужил всичко това?
Той се понесе плавно към чувала-душ и се насапуниса. А едва вчера се чувстваше така отчаян и засрамен. Мъката отново го връхлетя, но сега приличаше по-скоро на сладка болка. А, да, имаше някакъв сън… Това не беше нещо необичайно, но споменът за повечето от неговите сънища му причиняваше непоносима болка.
Вин се изплакна и постоя пред вентилатора, докато изсъхне. За какво ли ставаше дума в последния му сън?
А, да! Отново сънува как се спасяват от това заточение, но този път бягството не завърши с нещастен край. А Нау и Брюхел не изскочиха от прикритието си в последния момент.
Какво ли беше тайното оръжие сега? Както обикновено по логиката на сънищата трябва да е някаква магия — тя превърна ръцете му в част от комуникационната система и го свърза с шефа на заговорниците. Фам Тринли ли беше? Езр се изкиска при тази мисъл. Някои сънища са наистина невероятни; удивителното е обаче, че този все още го държеше в приповдигнато настроение.
Той навлече дрехите си и пое по коридорите на лагера. Движеше се по единствения възможен за нулева гравитация начин — отблъскване, летеж, преобръщане при завоите, рязка чупка встрани, за да избегне сблъсъка с по-бавните или онези, които идваха насреща. Фам Нувен. Фам Тринли. Сигурно има милиарди хора с такова име и още стотици флагмански кораби, кръстени на тях. Постепенно в съзнанието му започнаха да изплуват данните от снощното ровене из файловете на библиотеката. Една по една се връщаха и безумните идеи, които му хрумнаха точно преди да си легне. Но онова за капитан Парк не ще да е било само сън. Когато стигна в дневната, той вече се движеше бавно и замислено.
Езр влезе с главата напред в общото помещение и най-напред поздрави Хънт Уен. Вътре цареше относително спокойствие. Той бързо установи, че оцелелите фокусирани от хората на Рейнолт отново са на линия. Наоколо не святкаха никакви алармени светлинки. В другия край на залата Фам Тринли обясняваше надуто какви са според него причините за избухналата епидемия и защо опасността може да се смята за отминала. Това беше същият онзи Фам Тринли, с когото си общуваше по няколко Ксек на всяко Бдение след нападението на Новородените. Внезапно сънят и данните от библиотеката се обединиха в една напълно възможна и ужасяващо абсурдна перспектива.
Тринли вероятно го чу да говори с Хънт. Старият мошеник се извърна и за миг втренчи поглед във Вин. Не каза нищо, нито кимна с глава. Дори агентите на Новородените да го наблюдаваха в този момент, поведението му не би им направило впечатление. Само че на Езр Вин мигът се стори безкраен. Клоунът Фам Тринли вече не съществуваше. Изражението му си беше същото, но в погледа му имаше нещо, което потвърждаваше, че снощният странен разговор не е бил сън, нито бълнуване. И че връзката не се е осъществила благодарение на някаква свръхестествена сила. Този възрастен мъж наистина беше Изгубеният принц на Канбера.