Старецът изръмжа.
— Хич не ме е грижа колко са потайни. Това обаче е новина, която може да вдигне и мъртвите от гроба. Вземи пистолети, ракети и много, много друго оръжие, Сами.
— Тъй вярно, сър.
Сами нагласи количката на стареца в края на паркинга. От тази позиция и с невъоръжено око можеше да се види как корабите бавно преминават по небето, но сега те все още бяха скрити от най-близката сграда.
— Остават само четиристотин секунди, сър, и ще можете да ги видите как преминават ей над онзи покрив. — И той посочи с ръка натам.
Старецът не отвърна нищо, но главата му се вирна нагоре. По небето се забелязваше обичайният въздушен трафик и совалките на космодрума в Лоусиндер. Вечерта все още не беше настъпила и наоколо цареше здрач, но въпреки това дори невъоръжено око можеше да различи няколко сателита. На запад примигваше червена светлинка. Интервалите и разположението й подсказваха, че това е сигнал от визьора на Сами, а не реален обект. Той винаги показваше къде се намира Изчезващата звезда. Адмиралът постоя известно време, вперил поглед в тази посока. Дори нощем, далеч от светлините на Лоусиндер, Изчезващата звезда пак нямаше да се вижда много ясно. Но с обикновен телескоп тя изглеждаше като съвсем прилична звезда… Засега. Само след няколко години щяха да я различават единствено най-силните телескопи. „Когато флотата ми пристигне най-сетне там, тя от два века ще е потънала в мрак. И ще бъде готова за следващото прераждане.“
Сами коленичи край количката, пренебрегвайки ледената каша, която покриваше земята.
— Нека ви разкажа за моите кораби, сър.
И той се впусна в обяснения за тонажи, дизайн, технически показатели и описания на собствениците — е, поне повечето от собствениците. Сред тях имаше имена, които можеха да почакат по-подходящ случай, когато старецът нямаше да държи пистолет в ръката. През цялото време Сами следеше напрегнато изражението на стария човек. По всичко личеше, че той разбира какво му се говори. И не спираше да проклетисва под нос при всяко споменаване на някоя от фамилиите като сипеше все нови и нови сквернословия. С изключение на една.
— Лизолет ли каза? Това звучи като име на стрентманианите.
— Да, сър. Моят заместник-командир е от стрентманианите.
— Аха! — И старецът кимна с глава. — Те… бяха добри хора.
Сами се усмихна скришом. Подготовката за тази мисия сигурно щеше да трае десет години. Достатъчно време, през което ще успее да вдигне Човека на крака. Можеше дори да успее да посмекчи неговата лудост. И той потупа облегалката на инвалидния стол близо до рамото на стареца. „Този път няма да те изоставим.“
— Ето че се появява и първият от моите кораби, сър.
И Сами отново посочи с ръка към мястото. Секунда по-късно над покрива изгря ярка звезда. Тя блестеше на нощното небе като вечерница. Изминаха шест секунди и се появи още един кораб. Последваха нови шест секунди и дойде третият. После още един, и още един. След поредната пауза изгря и последният, по-ярък от останалите. Неговата космическа флотилия беше в един от орбиталните докове на четири хиляди километра от повърхността. От това разстояние корабите приличаха на светли точки върху небосвода, скъпоценни камъни, отделени на половин градус един от друг по продължението на невидима права линия върху небето. Гледката не беше по-впечатляваща от тази на орбиталните докове или пък местните товарни кораби, освен ако не знаеш от колко далеч идват тези светли точки и колко време е продължило тяхното пътешествие. Сами дочу възхитената въздишка на стареца. Той знаеше.
Двамата мълчаливо проследиха как седемте светли точки се изнизват по небосвода. Сами първи наруши тишината.
— Виждате ли онзи в самия край на редицата? — Беше най-яркият скъпоценен камък в огърлицата. — Няма равен сред космическите кораби, строени някога. Това е моят флагмански кораб, сър… „Фам Нувен“.
Част първа
Сто и шестдесет години по-късно
1.
Флотата на Чуенг Хо първа щеше да кацне на Изчезващата звезда. Но това не беше чак толкова съществено. През последните петдесет години от тяхното пътуване постоянно наблюдаваха сигналните светлини на флотата на Новородените, докато летяха заедно към общата цел.
Двете странстващи из космоса флотилии се срещнаха далеч от родния свят на всяка една от тях. Това не беше нещо ново за Търговците от Чуенг Хо, макар обикновено срещи от този вид да бяха далеч по-желани. Пък и сега нямаше никакъв шанс за търговия. Вярно, в основата на всичко лежеше съкровище, но то не принадлежеше на нито една от страните. Беше скрито и замръзнало в очакване да го намерят, плячкосат, използват или експлоатират — всичко зависеше от природата на онзи, който първи се докопа до него.