— Ще помоля стюардесата да затопли друго шише.
— Хубаво, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре…
Стюардесата донесе бутилката и Лаура извади Уолтър от кошчето му.
— Първо ще се нахраниш, после ще ти сменя пелените след това…
Тя нагласи главата му в извивката на лакътя си, наведе се, за да го целуне бързо по бузката и след това го залюля близо до тялото си като му поднесе шишето към устата…
Уолтър закрещя!
Устата му зееха отворени, ръцете му се движеха напред-назад с широко разтворени пръсти, цялото му тяло бе вкочанено и твърдо като при спазъм, а той крещеше. Чуваше се из цялото отделение.
Лаура също крещеше. Тя изпусна шишето и то се разля.
Госпожа Елис скочи на крака. Както и още половин дузина пътници. Господин Елис се събуди от леката дрямка.
— Какво става? — попита госпожа Елис безучастно.
— Не знам — Лаура разтърсваше Уолтър като обезумяла, слагаше го на рамото си, потупваше гръбчето му. — Бебчо, бебчо, не плачи. Бебчо, какво има? Бебчо…
Стюардесата се движеше бързо по пътеката. Кракът й спря на сантиметри от куба, който се намираше под седалката на Лаура.
Уолтър се мяташе яростно, крещейки с пълна сила.
6
Съзнанието на Рой бе завладяно от страх. В първия момент седеше привързан за стола в контакт с ясното съзнание на Ган. В следващия (нямаше спомен за отделяне във времето) той беше потопен в странно, примитивно и разбито мислене.
Той затвори съзнанието си напълно. То беше широко отворено, за да увеличи ефективността на резонанса и първият досег с непознатото беше…
Не, болезнен — не. Замайващ, причиняващ гадене? Не, не беше и това. Нямаше точна дума.
Той събра издръжливост в спокойното небитие на затварящото се съзнание и обмисли положението си. Чувстваше лекото докосване на Приемателната станция, с която имаше мисловна връзка. Тя беше дошла с него. Добре!
Не обръщаше внимание на приемника си в момента. Можеше да му потрябва по-късно за решителни действия, така че беше по-хубаво засега да не буди подозрение.
Рой започна да изучава. Той навлезе в съзнанието напосоки и първо започна да преглежда сетивните впечатления, с които беше наситено. Съществото беше чувствително към частици от електромагнитния спектър, към вибрациите на въздуха и, разбира се, към телесен контакт. То притежаваше локализирани химически сетива…
Това беше почти всичко. Той огледа отново с учудване. Там не само че нямаше водещ цялостен разум, нямаше електро-потенциално сетиво, нито една от наистина прецизните интерпретиращи програми на Вселената, но нямаше и какъвто и да било мисловен контакт.
Съзнанието на това същество беше напълно изолирано.
Тогава как общуваха? Той погледна по-нататък. Имаха сложен код от контролирани въздушни вибрации.
Дали имаха висок интелект? Или той беше избрал повредено съзнание? Не, те всички бяха еднакви.
Той проникна в заобикалящите го съзнания чрез мисловните си пипала, търсейки Център или каквото и да било друго, което може да се нарече така сред тези осакатени полуинтелекти. Той откри съзнание, което мислеше за себе си като за контрольор на превозни средства. Част от информацията впечатли Рой. Той беше на превозно средство, носещо се по въздуха.
Тогава, дори без мисловен контакт, те са построили елементарна механична цивилизация. Или може би бяха инструменти в ръцете на истински интелект, намиращ се другаде на планетата? Не… Съзнанието им казваше не.
Той проникна в Центъра. Ами околната среда? Бяха ли източниците на тревога на древните наистина страшни? Това беше въпрос на тълкуване. Опасности в околната среда съществуват. Движения на въздуха. Промени на температурата. Вода, падаща от въздуха или като течност, или като твърдо тяло. Електрическо изтичане. Имаше закодирани вибрации за всяко явление, но това не означаваше нищо. Връзката на някое от тях с имената, дадени на явленията от прародителя, живял на повърхността, можеше само да се предположи.
Няма значение. Имаше ли опасност сега? Имаше ли опасност тук? Имаше ли някаква причина за страх или тревога?
Не! Съзнанието на Центъра казваше — не.
Това беше достатъчно. Той се върна при съзнанието приемник и си почина малко, след което внимателно се отпусна.
Нищо!
Съзнанието приемник беше празно. Имаше само някакво неопределено усещане за топлина и слаб опит за неадресиран отговор към главните дразнители.
Дали неговият приемник въпреки всичко умираше?
Той се прехвърли бързо в най-близкото съзнание, преравяйки го за информация относно своя приемник и я откри.