Алма Катцу — Дълбините
Посвещава се на паметта на трагично загиналите на корабите „Титаник“ и „Британик“
За миг падането е като нещо съвсем друго — като кратък опияняващ поглед към свободата.
Но повърхността я посреща твърде скоро, като се разбива в кожата ѝ — подобно на стъкло — и изкарва въздуха от дробовете ѝ. А може би тя е онази, която се е разбила на парчета. Вече не е себе си, не е една личност, а разкъсана и разпръсната в мрака. Паренето в дробовете ѝ е твърде непоносимо; съзнанието ѝ започва да омеква, за да отвори място за болката.
Странни мисли я спохождат през студа: тук няма красота.
Само по себе си това носи неочаквано облекчение.
Но тленното си иска своето: „моля“, умолява то. Тялото ѝ започва да се бори; лицето ѝ търси оскъдната светлина на звездите, които вече са толкова далеч. Веднъж ѝ бяха казали, че са само карфици, които удържат черното небе, така че да не падне върху света и да не го задуши. Краткото ѝ спокойствие отстъпва място на паника. Обзема я могъщо, непреодолимо желание — но не я зове животът, който настоява за още един шанс, а любовта. „Всички заслужаваме втори шанс.“ Мисълта сякаш не се надига у нея, а около нея, макар и теченията да я влекат все по-надолу, макар и ледената мъгла да оплита мислите ѝ.
Повърхността вече е неизмеримо високо, недосегаема. Отвсякъде я притиска студ, който я умолява да го пусне в себе си.
„Аз мога да ти дам втори шанс — сякаш мълвят водите. — Аз мога да направя така, че всичко това да изчезне, ако ми позволиш.“
Това е обещание. Вълните вече не я дърпат надолу, а я държат в прегръдките си, в очакване на нейния отглас.
И най-сетне тя отваря уста. Водата нахлува в нея, за да образува отговора.
1916
18 септември 1916 година
На вниманието на директора
на приют за душевноболни „Морнингейт“, Ливърпул
Уважаеми сър,
Пиша ви с надеждата, че ще можете да ми окажете съдействие по един особено деликатен въпрос.
Любимата ми дъщеря Ани неочаквано изчезна от нашия дом в малкото градче Балинтой преди четири години. Оттогава двамата със съпругата ми не спираме да я търсим. Обърнахме се към болници и санаториуми, защото дъщеря ни беше в разстроено състояние, когато я видяхме за последен път, и беше травмирана — може би по-тежко, отколкото смятахме тогава. Започнахме с онези, които са близо до нас, в Белфаст, Лизбърн и Бангор, но след като не успяхме да я открием там, продължихме търсенето все по-надалеч, докато накрая не прекосихме Ирландско море, за да стигнем до Ливърпул.
Писахме на общо петдесет и пет болници. И след като усилията ни не се увенчаха с успех, бяхме посъветвани да включим в издирването си и приюти като вашия. Още от детството си нашата Ани винаги е била необикновено податлива на емоциите, споделяни от всички представителки на нейния пол. Ала тази възбуда може да бъде както благословия, така и проклятие: лишена от подобни качества, една жена несъмнено би била студенокръвно и безсърдечно създание, но да е обладана от прекалено много любов, също не е щастлива съдба. Като неин баща, понякога не мога да не си мисля колко добре щеше да бъде да има начин това качество на моята скъпа Ани да беше смекчено.
Освен това ви пиша, уважаеми сър, за да се осведомя дали във вашия приют по волята на съдбата не е настанена жена, която отговаря на описанието на моята Ани. Към днешна дата тя би трябвало да има навършени двайсет и две години, а на ръст да е пет фута и шест инча. Ани е свенлива, тиха девойка, и понякога минава цяла седмица, без да каже и дума някому.
Моля се на Бога да сте в състояние да сложите край на нашия кошмар и да ни върнете нашата Ани. Да, казано с една дума, тя избяга от дома, който бяхме осигурили за нея, но подозираме, че единствено нейният собствен страх от порицание я възпрепятства да се върне в него. Моля ви да имате предвид, сър, че не сме замесвали служителите на реда и закона, за да защитим неприкосновеността и достойнството на Ани. Моля се на Бога да можем да разчитаме на вашата дискретност. Сигурно човек във вашето положение е виждал доста жени, изпаднали в подобно положение като нашата Ани.
Тя е единствената ни дъщеря и въпреки слабостите ѝ, каквото и да е сторила, ние продължаваме да я обичаме от все сърце. Предайте на Ани, че нейните братя всяка вечер се молят за нейното завръщане, а стаята ѝ си стои точно така, както я е оставила, с надеждата отново да я посрещнем в любящите прегръдки на семейството.