— Простете, ще ме упътите ли към старши помощник-капитана? Наредиха ми да му се представя.
Тримата замълчават, за да ѝ обърнат внимание. Високият мъж я оглежда от глава до пети с неодобрителното изражение на училищен директор, а сетне грабва документа от ръката ѝ, за да го прочете набързо.
— Тук пише, че сте новоназначена медицинска сестра, нали така? Мис Хебли? Явявате се по служба?
— Да, точно така.
— За вас отговаря старшата медицинска сестра. Епинг?
Мъжът се обръща към единия от другите двама — слаб момък с коса като слама — и му подава документа.
— Ще заведеш ли мис Хебли при старшата медицинска сестра Мерик? Не бива да я оставяме да обикаля по палубите, нали така?
Тя поема след Епинг като зашеметена, когато той взима пътната ѝ чанта и я повежда по коридори, които ѝ се струват едновременно познати и непознати. Младият мъж с лекота се провира през множеството и час по час хвърля поглед през рамо към нея, а лицето му се озарява от блестяща, но крива усмивка, като слънчево зайче по вълните.
— Акостирахме едва преди няколко дни, затова е толкова оживено. Трябва да разтоварим над хиляда пациенти. И след това отново отплаваме.
— Санитар ли сте?
— Тц. Работя на безжичния телеграф, в свързочното отделение.
Мъжът протяга ръка към нея и се представя:
— Чарли Епинг.
Двамата си стискат ръцете. Неговата не е голяма, но не е и малка. Ръкостискането му е топло, но делово. Движенията му са премерени.
— Ани Хебли — отвръща тя, с омекнал от докосването му глас. — Да ви кажа ли една тайна, мистър Епинг? Не разбирам нищо от работата на медицинските сестри.
Не знае със сигурност защо му е доверила това — освен заради искрящата му усмивка, която ѝ вдъхва увереност. Или ако не увереност, то поне нещо значимо.
А и в крайна сметка това не е съвсем вярно. През последните четири години от живота си непрекъснато е имала около себе си медицински сестри и знае всичко, което правят и казват те. Струва ѝ се, че поне може да мине за една от тях. Често се чувства така, все едно през целия си живот е минавала за нещо друго.
Не знае със сигурност и на какъв отговор се е надявала, но мъжът просто свива рамене.
— Ще те обучат. Ще те прикрепят към по-опитна сестра, която да ти покаже кое как се прави. За нула време ще влезеш в час.
Двамата вече са стигнали до голямото стълбище и тя с радост открива, че не е демонтирано, за да бъде заменено с нещо по-практично. Изглежда ѝ странно без красивите релефни тапети зад него, лишено от дебелия килим по стъпалата, с войниците и медицинските сестри, които тичат нагоре-надолу по тях вместо дамите с изящни копринени рокли и мъжете с фракове, но въпреки това е нещо познато за нея.
— Спомням си това място — казва тя, като докосва изваяните перила.
Той я поглежда скептично.
— Била си тук? Не знаех за това.
Страните ѝ поруменяват.
— Не на този кораб, не, а на „Титаник“. Сега сигурно ще решиш, че нямам никакъв късмет.
— Напротив! Сега си спомням, че прочетох за теб в бордовата книга със списъка на екипажа. Значи сигурно познаваш мис Вайълет Джесъп…
— Именно тя ме окуражи да дойда. Едно време двете бяхме близки приятелки.
Епинг широко се усмихва.
— Тя ми е като по-голяма сестра. Нека първо да те запозная със старшата медицинска сестра Мерик, а след това ще отидем да потърсим Вайълет.
Но нещо в неговата щедрост ѝ тежи, нещо в добрината му я натъжава. Той е жизнерадостен — като създание от друго измерение, което не усеща умората от света по начина, по който я усеща Ани. Пръстите му танцуват по крайчето на цигарата, която върти в ръката си, и всичко, което тя си мисли, е: лекота. Никога не е изпитвала нещо подобно. Чувства се по-скоро като самата цигара, предавана от ръката на устата, на земята, употребявана и забравяна.
Или може би е димът от нея, издишан във въздуха, невидим след докосването по устните.
След като откриват старшата медицинска сестра Мерик, бързо става ясно, че няма да има време за никакви срещи и разговори с Вайълет — поне засега. Жената поглежда Ани отвисоко над дългия си нос.
— Благодаря ти, че ми я доведе, Епинг, но повече няма да имам нужда от теб. Не се съмнявам, че си имаш друга работа.
Не остава никакво съмнение, че тя не иска той да се навърта без нужда в нейното царство, така че Епинг докосва ръба на фуражката си за сбогом и забързано се отдалечава, като оставя Ани сама с тази внушителна жена.
Сестра Мерик отново се обръща към Ани с надменно изражение. Старшата медицинска сестра е висока и масивна, с едра увиснала пазва, която опъва сукмана ѝ.