Ани застана до тоалетката, а ръцете я засърбяха да докосне бижутата и козметичните принадлежности, четките и гребените. Нещата на Керълайн заемаха почти всеки инч свободно място, докато тези на Марк се събираха на една квадратна табличка от кожа: подложки за яки; два чифта копчета за ръкавели; пръстен с печат; и ланец за джобния му часовник, от износена кожа с инициали, които не успя да разчете.
На малкото нощно шкафче до леглото беше оставена книга — сборник с разкази. Книгата се отвори на мястото, което си беше отбелязал с разделителя: „Човекът, който някога беше крал“ от Ръдиард Киплинг. Ани беше чувала името на автора, но не и заглавието на разказа. Взе книгата по единствената причина, че Марк я беше държал в ръцете си. Разлисти страниците, а думите от тях потекоха през нея. От малка беше учена, че да се четат романи, е грях. Господ обича добрите момичета, Ани. В периферното ѝ зрение се надигна мрак. Но не, вече беше прекалено късно за такива мисли.
Тя остави книгата. До нея имаше няколко сгънати листчета хартия — разписки за багажа им в багажното отделение, една бележка с непознат почерк.
Леглото беше оправено, а завивките бяха опънати върху матрака, но тя не устоя на изкушението да легне на него. Беше обзета от нещо повече от любопитство. Беше по-скоро подобно на нужда. Изпитваше същото усещане, което я изпълваше всяка сутрин на този кораб — все едно досега не беше съществувала. Отпусна глава на възглавницата му, която ухаеше на неговия балсам за коса. Зарови нос в нея. Отметна завивката. Тук спи той. Представи си тялото му в това легло, вдъхна уханието на пудра и сапун, останало след него. От тази миризма ѝ се прииска да заплаче. Не ѝ беше достатъчна. Неспособна да устои повече, тя се намести на мястото, където би трябвало да е неговото тяло, точно на същото място, за да усети под себе си вдлъбнатината на матрака. Притисна глава във възглавницата му и пъхна ръка под нея, за да я придърпа до себе си, да се обгърне в нея.
На малкото нощно шкафче имаше лъскава дървена кутия. Тя повдигна капака: беше пълна с обичайните сантиментални сувенири. Изсушено букетче. Парче избеляла панделка, с което беше завързана покана за танц. Още фотографии: потъмнели, с извити крайчета. Тя набързо ги разгледа: на нито една не се виждаше човек, който да прилича на Марк, така че сигурно всички бяха на хора от семейството на Керълайн.
Но почакай, ето я пак тази жена — другата жена от медальона. Седеше на стол, облечена в строга черна рокля, и държеше бебе. И не просто бебе: беше Ондин. Несъмнено беше Ондин като новородена.
Ани вдигна фотографията по-близо до лицето си, за да я разгледа по-добре. Жената не просто държеше бебето, а го кърмеше.
Каютата внезапно се наклони, все едно някой се беше промъкнал зад нея, за да я потупа по рамото. Коя друга жена би могла да кърми Ондин освен Керълайн?
Но не, глупачка такава. Керълайн не я кърмеше. Нали Ани сама ѝ носеше млякото, по няколко пъти на ден?
Каква странна снимка. Но Ани беше чувала за тази необичайна мода сред дамите, които си правеха фотографии, докато кърмят; беше чувала майка си и жените от Балинтой да говорят за това — Какво ли друго ще измислят тези глупави лондончанки?
Тя обърна снимката. Този път беше надписана на гърба. С две имена.
Лилиан Нотинг. Ондин.
Стори ѝ се, че от вратата долетя някакво драскане, макар и да не беше сигурна как е успяла да го чуе въпреки силните удари на сърцето си. Дали беше ключ в ключалката? Ани метна снимката в дървената кутия и затръшна капака, обзета от чувство за вина. Не искаше Марк да я хване, докато тършува в каютата му.
Ала вратата не се отвори. Каквото и да беше произвело този шум, то не се случи отново. Каютата отново притихна като гробница.
Ани излезе бързо. Не можеше да остане повече тук. Изведнъж беше обзета от чувството, че е в каютата на непознат — все едно повече нямаше работа в нея.
Толкова много объркващи факти — какво можеше да означава всичко това? Керълайн не беше майката на бебето. Истината я разтърси. Майката беше онази друга жена. Онази Лилиан Нотинг. Тогава защо бебето беше у Керълайн сега и защо Марк беше с нея, и защо бяха двамата на този кораб?