Ани усещаше как океанският студ се протяга нагоре през кораба като сутрешна мъгла над бойното поле и завладява палуба след палуба. Щеше да го последва ледената черна вода. Ненаситната, лакома вода, която настояваше да си получи дължимото. Тя щеше да ги вземе един по един, за да ги погълне. Щяха да загинат със стреснати изражения на лицата си — осъдени цяла вечност да изпитват изненада, защото нито един от тях не беше вярвал, че този ще е начинът.
Ани ги наблюдаваше дистанцирано, докато си проправяха път покрай нея. Старецът, който куцукаше с два бастуна по коридора, следван от възрастната си дъщеря, потушила собствената си паника, за да не го изостави. Бедната жена, увила прокъсания си шал около своето пеленаче, обзета от страх, че няма да ѝ дадат място на спасителните лодки, защото пътуваше в трета класа. Жената с астма, която се беше сринала върху шезлонг на палубата и се бореше за всяка глътка въздух. Страданията им, саможертвата им, страхът им — Ани вече ги виждаше така, все едно бяха само призрачни сенки от някакъв друг живот. Уловени в един-единствен застинал миг във времето.
Но когато този миг отминеше, всички те щяха да разберат, че до един вече отдавна са отминали.
Четиресет и втора глава
Нощта беше тъмна и ледена, но светлината от фенерчетата и лампите озаряваше всички палуби, а заради врявата на гъмжилото от хора сякаш всичко се случваше посред бял ден. Но този път не беше оживлението на пасажерите, които за пръв път се качваха на борда, а царяха хаос, паника и поредица от противоречия. Тук стюард помагаше на възрастна дама. Там дете се беше изгубило и не спираше да плаче. Тук музикант отваряше калъфа на инструмента си. Там мъж си палеше пура, все едно беше излязъл да се разходи след вечеря. Някои от пасажерите очевидно бяха решили да се отнасят подигравателно към случващото се, като настояваха, че тревогата ще бъде просто добър повод да разказват какво са преживели после или просто лош повод да ги вдигнат от леглата толкова късно. Други открито ридаеха и отправяха молитви към небесата, все едно животът им вече беше свършил, а боговете им са ги изоставили.
Керълайн стоеше сред една групичка и притискаше Ондин към гърдите си. Беше намерила мис Флетли на обичайното място, където водеше бебето — закътано ъгълче на палубата под навес — и бавачката ѝ беше предала пеленачето едва ли не с облекчение. При тези обстоятелства Керълайн не можеше да я държи отговорна за това.
Марк не се виждаше никъде. Офицер от екипажа беше дошъл да търси доброволци, които да подготвят спасителните лодки, и Марк — след като получи уверения от Керълайн, че тя ще се оправи сама — отиде да помогне. Тя му обеща да не мърда, докато не се върне.
Сведе поглед към бебето в ръцете си. Страните на сладкото му личице бяха започнали да почервеняват от вятъра над океана. Ондин плачеше и Керълайн я намести в ръцете си, за да я погали по гърба, но плачът на бебето се усилваше заедно с ужаса на Керълайн. От кипящото множество. И от морето зад него — черно, ледено и бурно.
Щеше да има разплата. Тя го усещаше в самото си същество.
— Лилиан — прошепна тя, а по лицето ѝ потекоха сълзи и се вледениха.
Но нямаше как да поправи миналото. Керълайн го знаеше.
— Аз те обичах — прошепна тя.
Дали не се опитваше да умилостиви духа — онзи див, безразсъден дух, който несъмнено беше тук с нея?
Беше се опитала да се погрижи за своята приятелка. Лилиан беше толкова твърдоглава. Не беше лесно да я убеди да отиде при лекаря на Керълайн. „Имам ли право да се оплаквам от някаква болежка? Нали поне съм жива, за разлика от всички онези жени, с които работех във фабриката?“ Това казваше Лилиан всеки път, когато Керълайн повдигнеше този въпрос. Но болката не отшумяваше, понякога разтърсваше цялото тяло на Лилиан и Керълайн се разтревожи не на шега за своята приятелка. В крайна сметка Лилиан отстъпи.
Керълайн изчака в кабинета на лекаря, докато Лилиан се обличаше след прегледа, а старият доктор Брейтуейт се върна усмихнат от стаята за прегледи.
— Разбирам защо се тревожите за приятелката си. Това може да е силен шок за тялото — да преживее подобна трагедия. Младата дама има късмет, че разполага с толкова вярна приятелка във ваше лице.