Марк също е разцъфнал. Не е стъпвал на място, където се играе хазарт, вече повече от два месеца. И макар да се противеше на идеята да живеем под един покрив, най-сетне се отказа от преструвката да се връща в окаяния си апартамент всяка вечер. Заживя при нас и това ме прави толкова щастлива. Разходките ни в градината. Късните вечери в западния салон, пълен с екзотични творби на изкуството. Керълайн му даде собствена стая, но той прекарва повечето вечери в моята.
Понякога ми се струва, че забелязвам нещо като мимолетна ревност по лицето на Керълайн, и не я обвинявам. Да се къпеш в любов като нашата, е благословия. Знам, че не е изпитвала нищо подобно с Хенри, покойния си съпруг. Знам, че тя също копнее за любов в живота си. Но посвоему тя вече я има, защото усещам как сърцето на Марк все повече се отваря за нея с всеки изминал ден точно както се случи с моето сърце. И двамата сме влюбени един в друг и в нея. И това е нещо прекрасно.
1 ноември 1911 година
Трудно ми е. Не знам откъде да започна. Като начало собственото ми тяло вече не ми принадлежи. Ненавиждам това гигантско нещо, в което съм се превърнала. Желая Марк повече от всякога, но организмът ми го отхвърля. През цялото време се чувствам схваната и ми е лошо. А лекотата на Керълайн — същото това качество, което винаги толкова съм обичала у нея — сега изпълва сърцето ми с мъчителна ревност. Не мога да кажа каква е причината — дали е това съвършено, непорочно тяло, или тази усмивка, която никога не е познавала съмнения и тревоги като моите, или този вечен оптимизъм, породен от привилегированото ѝ положение? Или това, че Марк също вижда всички тези неща, но с блеснали очи, със свито от желание гърло. Винаги съм му казвала, че мога да чета мислите му, и наистина е така. Знам какво иска той.
Той иска онова, което иска всеки мъж — рискът, играта, тръпката от възможността да изгуби всичко.
Той иска онова, което не може да има.
Иска нея.
12 декември 1911 година
Те си мислят, че не знам. Това е абсурдно, скандално. Марк казва, че единственото обяснение е бременността ми, заради която не мога да се контролирам. Иска да се усъмня в себе си. Как се осмелява? След всичко, на което ме е подлагал в миналото? След като склоних да му повярвам, отново и отново, независимо от предишните му деяния, от слабостите му — как само го прегръщах, докато ридаеше в извиненията си! След като прахоса всичките ми пари. След като ме умоляваше да му позволя да се върне при мен. След като се хвърляше на пода и целуваше коленете ми. След като сме правили любов хиляда пъти — в апартамента му, в кантората му, след като останалите си тръгнат, дори веднъж в парка, миналата година. С любовта си обявихме целия Лондон за свой. Как се смеехме някога, като се държахме за ръце и тичахме по улиците, и си посочвахме един на друг местата, които ни се искаше да завладеем с любовта си. Той познава всяка една частица от мен. Всяка своеволна, гневлива, непокорна, горделива искрица от съществото ми. Виждал е най-доброто и най-лошото у мен. Ще го обичам от тук до края на света — и той го знае. Дори да ме прекърши. Независимо какво е сторил. Независимо какво прави сега. Готова съм на всичко — да се откажа от всичко. Готова съм да се откажа от детето си.
Дори да го споделя с друга.
Тогава как се осмелява да ме лъже?
Аз знам какво става.
И освен това знам, че ако бях на мястото на Керълайн, също нямаше да мога да му устоя.
Това е прекалено. Ани отново затръшва дневника и го притиска към гърдите си, като се бори да си поеме дъх. Какво се е случило с теб, Лилиан? Детето се е родило през януари. След това в дневника не е записано нищо, но Ани усеща яростта, страха и любовта на тази жена като свои — и чувството е непоносимо. Лилиан може и да е сключила сделка с Керълайн, може и да е обещала бебето си на добра воля, но нещо се е променило. В деня на смъртта си тя е искала да си върне това дете. Ани е убедена. Това е причината да остане тук, по дирите на Марк, през всичките тези години.
Вече се кани да разпръсне страниците над Атлантика, когато усеща нечие присъствие, което я доближава, и бързо прибира дневника обратно в джоба на престилката си.
Обръща се и вижда Чарли Епинг, радиста, който спира до нея с обичайната си лекота и топлота. От деня, в който се качи на борда на този кораб, Епинг се опитва да привлече вниманието ѝ, усмихва ѝ се, старае се да подхваща неангажиращи разговори с нея. Изглежда приятен човек и всички сестри го обичат, отнасят се с него като с по-малък брат. Твърдят, че е особено интелигентен, вероятно дори гений.