От книгата наднича нащърбеният край на откъсната страница от вестник. Тереза решава, че е друга илюстрация, която се е харесала на Ани, и отваря книгата, за да я види. Но изрезката не е илюстрация, а статия.
Статия, отпечатана не толкова отдавна, преди да изчезне дъщеря ѝ, която съобщава за пожар в някаква фабрика в Лондон. Трагична история, научава Тереза, когато започва да чете. В пожара са загинали стотици момичета, които не са успели да се измъкнат навреме от горящата постройка. Тереза неволно се пита защо дъщеря ѝ е решила да я запази; дали си е мислила да избяга в Лондон, за да работи във фабрика като тази, и да се е отказала, след като е прочела това? Не изглежда много вероятно, но умът на мисис Хебли е поемал в хиляди различни посоки, откакто изчезна Ани. Тя си дава сметка, че умът ѝ просто отказва да приеме истината, движен от майчинското желание дъщеря ѝ да е жива — независимо от всички доказателства за противното.
Когато посяга да прибере вестникарската изрезка обратно в Библията, тя забелязва, че в нея е отбелязано нещо. Избеляла линия мастило подчертава едно име: Лилиан Нотинг, единствената оцеляла от пожара. Дали е възможно дъщеря ѝ да е познавала тази жена, пита се мисис Хебли. Невъзможно; къде би могла да се запознае Ани с лондонско момиче? А в Балинтой никога не е живяло семейство на име Нотинг — откакто Тереза живее в градчето.
Значи Ани просто се е развълнувала от тази история. За друго момиче, което също е оцеляло в нещо страшно — може би толкова ужасно изпитание, колкото нейното собствено. Нещо като героиня.
Тя прибира изрезката обратно в Библията, тежко преглъща и продължава да оправя стаята за синовете си.
Четиресет и девета глава
21 ноември 1916 година
„Британик“
Заключени врати, една след друга. Цялата проклета плаваща болница е заключена нощем и докато тромаво търси още алкохол, Марк е стигнал до дълъг, пуст коридор. Цари тъмнина, ако не се смята една примигваща крушка в далечния край. Уискито „Глен Албин“ отдавна го е оставило да се оправя сам, а Марк не успява да прогони настоятелния шепот на Ани от главата си. Нейните обвинения — ужасни и все пак не толкова различни от собствените му подозрения.
С тази разлика, че той не подозира в този грях Керълайн.
Кракът му се подхлъзва на нещо мокро. Стисва бастуна си по-здраво и за един кратък миг решава, че корабът е започнал да се пълни с вода. Да потъва.
Но не — водата се процежда изпод затворена врата. Дали се е скъсала някоя тръба, или се е спукал някой резервоар? Той бутва незаключената врата, за да се отвори, и вижда Ани в несвяст на пода.
Потресът от видяното изтръгва стон от гърлото му. Около нея са пръснати счупени кибритени клечки и захвърлената ѝ униформа на медицинска сестра, подгизнала от водата.
— Ани?
Той оставя бастуна на пода и прикляка на колене до нея. Водата — вече вижда, че се е разляла от ваната — се просмуква в панталоните му. Той се протяга да спре отворения кран, а сетне се опитва да я изправи и леко я пляска по бузите в опит да я свести. Подушва слаба миризма на алкохол, която се разнася от нея — груб и неприятен алкохол.
Тя се свестява изведнъж, като се стряска до дъното на душата си — а сетне се взира в него с учуден поглед. В този миг изглежда толкова крехка и изплашена, че мрачните съмнения, които е хранил преди броени мигове, избягват от мислите му. Единственото му желание е да я защити.
— Какво правиш тук?
Тя оглежда бъркотията наоколо: навсякъде има вода, медицинските материали са съборени от лавиците, един шкаф е обърнат на едната си страна. Явно е имала някакъв пристъп — няма друго възможно обяснение. Започва да трепери. Гърдите му болезнено се свиват за миг, когато си спомня какво ѝ е казал. Тя му призна любовта си, а той я отблъсна. Ала от друга страна, не можеше просто да отхвърли нейните налудничави брътвежи за Керълайн. Налага се да си напомни, че е изгубила връзка с действителността. Носи опасност.
Той внимателно я завива с хавлия.
— Хайде да те върнем в каютата ти.
Тя изскимтява. Очите ѝ са зачервени. Мократа ѝ коса е разрошена. Устните ѝ са разранени, а обичайно светлата ѝ ирландска кожа е пламнала на алени петна. Трудно му е да повярва, че това е същото момиче, с което се е запознал на „Титаник“.