Той се засмя.
— За мен винаги ще бъдеш толкова млада и толкова красива.
Ала виждаше, че ласкателствата му не ѝ стигат. През последните няколко месеца Лилиан се беше променила. Откакто се появи Ондин. Настроението ѝ се сменяше без предупреждение. Разплакваше се при вида на някое улично коте, на петно от дъжд по ръкава си, на всичко. Той винаги беше обичал тъмните, преплетени нишки на нейните мисли, но сега постоянно му се струваше, че трептят на ръба на бездната. Тя никога не заспиваше — дори когато спеше детето.
Работата беше там, че тя имаше право да изпитва безпокойство. Марк си даваше сметка, че и той се беше променил — и я обвиняваше за това.
Марк се противеше да се присъедини към двете жени колкото можеше по-дълго, в този съвършен дом, където външният свят можеше да бъде затворен от другата страна на портите. Но в крайна сметка вече нямаше накъде и остави самотната си квартира, за да се присъедини към тях — и след това едва успяваше да събере сили, за да отиде на работа. Дните му бяха съвършени. Имаше Керълайн на вечеря и за дълги разходки сред дърветата — Керълайн с образования си ум и остроумния си език, която да го развлича и вълнува с пленяващите си разкази за живота в Америка. А нощем имаше Лилиан в леглото си. Имаше Лилиан в кръвта си.
Знаеше, че това е себично от негова страна и не може да продължи вечно — един мъж с две съвършени жени — но по същата причина не можеше сам да му обърне гръб. Колкото по-дълго се отдаваше на този живот, толкова по-трудно щеше да му бъде да се откаже от него — щеше да е потребна някаква външна сила, за да го изтръгне от това любовно гнездо.
И тази сила беше предстоящото заминаване на Керълайн за Америка.
Адвокатите бяха приключили с нейните дела. Тя вече разполагаше с всички необходими документи и най-сетне можеше да се прибере у дома. В чест на това важно събитие Керълайн реши да си купи билет за първото плаване на новия пътнически кораб „Титаник“, за който се говореше, че е най-големият и най-луксозен океански лайнер на своето време. Билетът беше скъп наистина, но Керълайн искаше да отбележи подобаващо този момент, който смяташе за преломен в живота си. Марк не искаше да си го признае, но малко ѝ завиждаше. Какво ли не би дал, за да започне живота си наново в нова страна, и да го направи в лукс, вместо да му се налага да се стиска и да се бори, както бяха правили двамата с Лилиан, преди Керълайн да се появи в живота им.
Тази вечер, към края на разходката им, Керълайн му беше подала един плик.
— Ако съм разтълкувала погрешно намеренията ти през последния месец, те моля да ми простиш — рече му тя, а страните ѝ се обагриха. — Но ако позволя на този шанс да се изплъзне между пръстите ми, никога няма да си го простя сама.
Той отвори плика: в него имаше билет за първа класа на борда на „Титаник“.
— Ела с мен — или не идвай, и аз ще разбера какъв е твоят отговор — добави тя, преди да избяга, като го остави с отворена уста до входа на градината.
Прекара нощта и следващата сутрин като зашеметен. Все едно Керълайн беше прочела мислите му — но вече се съмняваше дали сам знае какво иска. През нощта бе прегръщал Лилиан в леглото им, като се питаше дали ще може да понесе раздялата с нея. Опита се да си представи живота си като съпруг на Керълайн — при това в Америка. Дали от него щеше да се очаква да управлява нейните дела? Каква щеше да бъде ролята му, след като не знаеше нищо за Америка, за тамошните закони или порядки? Можеше да се озове в ролята на питомник на Керълайн, на тема за разговор („съпруг от Англия, колко интересно“) за нейните американски приятели.
А трябваше да помисли и за Ондин. Вече не му допадаше мисълта да се раздели с нея, като я изпрати сама с Керълайн в Америка. Колкото повече мислеше за това, толкова по-безсърдечно му се струваше. Наистина ли беше такъв човек? Лилиан спеше в неведение, докато Марк се въртеше неспокойно. В един особено мрачен момент през тази нощ едва не стана да вземе бръснача и да си пререже гърлото. В какъв човек се беше превърнал? Това беше непоносимо, налудничаво. Невъзможно.
На следващия ден беше приведен над писалището си на работа, когато решението изведнъж го осени: и двамата да заминат в Америка заедно с Керълайн. Вече не го беше грижа какво ще прави там — двамата с Лилиан можеха да станат нейни прислужници, камериерка и иконом, за да останат заедно — но нямаше да изостави дъщеря си. По време на почивката за чай отиде до една заложна къща и се осведоми колко може да получи срещу билета за първа класа, а сетне изтича до представителството на транспортната компания „Уайт Стар“, за да провери цените на билетите във втора и трета класа. Едва след това щеше да каже на Лилиан за своя план. Не искаше да ѝ вдъхва напразни надежди, не и след като в последно време беше толкова унила.