Разкъсва нейното заклинание.
В същия миг първият заряд експлодира през корпуса на кораба.
Тя продължава да звъни за тревога, докато водата не я поглъща, докато звънците — и тя самата — вече са неспособни да надават своя зов. Докато не може да продължава повече. Докато вече не е нито Ани, нито Лилиан. Докато всичко свършва.
Епилог
„Дейли Мирър“
23 ноември 1916 година
Лондон, четвъртък, 23 ноември 1916 година — В резултат на ужасна трагедия и оскърбление към властта на Нейно Величество, корабът „Британик“ беше потопен на 21 ноември от германски подводни мини недалеч от остров Кеа в Егейско море, съобщава нашият кореспондент в Атина. Корабът е бил поразен и е започнал да се пълни с вода в 8:12 сутринта и според сведенията на очевидците е потънал за един час. Смята се, че две германски подводници са били разположени в пролива Кеа, за да причакат в засада прочутата плаваща болница — кораба близнак на трагично потопения „Титаник“ и най-големия медицински плавателен съд в състава на британския флот. Възмутителното посегателство на германците срещу хуманността е още по-тежко в светлината на факта, че корабът, плавал на север, все още не е бил натоварен с пълния състав от ранени войници, така че на борда му са били предимно цивилни лица — лекари, медицински сестри и членове на екипажа.
Оцелелите разказват, че корабът е потънал много бързо — за един час от обявяването на евакуацията до момента, когато се е озовал под водата. В бързината не всички спасителни лодки са били спуснати навреме и отчасти това е била причината за загубата на човешки животи. Оцелелите отдават сравнително ограничения брой на жертвите — засега са потвърдени 53 — на факта, че някой е подал сигнал за тревога от капитанския мостик в момента, в който корабът се е натъкнал на мините. Всички оцелели са съгласни, че ако не е бил подаден сигналът за тревога, жертвите със сигурност са щели да бъдат по-многобройни — може би дори в катастрофалните мащаби за кораба близнак. Смята се, че на борда на „Британик“ е имало приблизително 100 лекари, 200 медицински сестри и 200 души екипаж, към които в Неапол, Италия, са се присъединили около 500 ранени. Корабът, оборудван да превозва до 3000 души, е бил напът да вземе още 1000 ранени от Мудрос, когато е бил поразен от мините.
Нашият кореспондент е разговарял с една от оцелелите — медицинската сестра Вайълет Джесъп, която е била и на борда на „Титаник“ при потъването му. Според нея потъването на „Британик“ е било по-бурно и рязко. „Първо имаше силна експлозия, а след нея — втора. Корабът се разтърси, все едно беше играчка в детска вана. Всички бяхме в столовата за църковната служба и изтичахме горе на палубата със спасителните лодки. Там ни казаха, че потъваме и трябва да се евакуираме.“ Ала мис Джесъп по-късно разбрала, че ужасното преживяване за нея не е свършило, защото спасителната ѝ лодка била повлечена от едно от масивните витла на кораба и преобърната във водата. Наложило се да скочи от нея, за да не загине, ударила си главата и едва не се удавила.
„Някой ме издърпа от водата. Не си спомням нищо друго — разказва тя за мъчителното си преживяване, — освен гласа на някаква жена, която крещеше от «Британик», докато корабът потъваше. Тогава си помислих, че това е невъзможно, защото със сигурност трябваше първо да са евакуирали жените, но по-късно разбрах, че съдбата на една от медицинските сестри е неизвестна — още по-тежко за мен, защото тя беше една от най-близките ми приятелки, Ани Хебли.“ Поради ъгъла, под който е бил поразен корабът от мините, всички на капитанския мостик и в близост до него са загинали незабавно.
Капитанът твърди, че собственото му оцеляване се дължи на чудо, защото точно в този момент е провеждал църковната служба на кораба.
Благодарности
Докато пътувах, за да представям предишната си книга, „Глад“, разбрах едно нещо: читателите проявяват голям интерес към проучването, което предшества написването на един роман на историческа тематика. На всяко място повечето от въпросите бяха свързани с него и това как един автор избира каква част от фактологията да включи в създаването на литературната измислица.
Работата по „Глад“ беше сериозна, но тази по настоящата книга я надхвърли многократно — заради специалното място, което заема „Титаник“ във въображението на мнозина. Съществува необятно количество материал за „Титаник“ — благословия, но и предизвикателство за един романист. А освен на по-прочутия и по-бляскав кораб, трябваше да обърна внимание и на неговия близнак с нещастна съдба — „Британик“. За проучването се обърнах към огромен брой източници, но бих искала да спомена няколко конкретни от тях: онлайн базата данни Encyclopedia Titanica беше безценна първа спирка, когато трябваше да проверявам състава на екипажа и пасажерите. Книгата Olympic, Titanic, Britannic: An Illustrated History of the „Olympus“ Class Ships от Марк Чърнсайд (издателство History Press) беше истинска съкровищница не само от исторически факти за корабите, но и от фотографии, инженерни планове, данни и статистическа информация. И на последно място, Titanic Survivor: The Newly Discovered Memoirs of Violet Jessop Who Survived Both the Titanic and Britannic Disasters от Вайълет Джесъп, под редакцията на Джон Макстоун-Греъм (издателство Sheridan House) ми осигури по-задълбочен поглед към живота ѝ и нейната любопитна слава на оцеляла както от „Титаник“, така и от „Британик“ — вдъхновението за тази книга.