И този път Лесли схвана намека. В отговор успя да нанесе бърз ъперкът в брадичката на Дей, с който го накара да отстъпи две крачки назад. Дей усети как зъбите му стържат едни в други, докато от тълпата зад тях се надигна рев. Дей потисна импулсивното си желание да отвърне на удара, политна обратно напред и рухна в ръцете на Лесли. Телата им, мокри от пот, се притиснаха едно в друго. Натъртената му брадичка се отпусна на рамото на противника. Дъхът на Лесли беше като горещ вятър в ухото му. Сетне Лесли го отблъсна назад.
Това беше краят на схватката. Зад тях се чуха ругатни и плясък на хартия в човешка плът. Шумът на банкноти, които сменят собствениците си. Дей си взе една хавлиена кърпа. Дявол да го вземе, колко беше мека. Това бяха хавлии за истински богаташи — при това чисто нови. Хавлиите в трета класа бяха твърди като чували от зебло.
— Това беше грешка, нали знаеш? — рече Лесли, като го смушка с пръст в гърдите. — Трябваше да победиш. Това очакваха всички. Трябваше да ги оставим да излязат прави. И едва следващия път да направим обрата.
Лесли хвърли поглед над рамото на Дей към мъжете, заети да уреждат облозите помежду си.
— Така щяхме да изкараме по-добри залози. А по този начин печелят само тези, които нямат нужда от повече пари…
Той се намръщи, когато видя как банкнотите сменят собствениците си, но сетне може би долови неодобрението на Дей и се обърна, за да го плесне по тялото.
— Е, няма значение… Каквото станало — станало. Ще имаме друг шанс. Кога ще ни попаднат толкова много богаташи наведнъж?
Стомахът на Дей се преобърна.
— Не, Лес. Това е твърде рисковано.
Публиката им започна да се разпръсва, пасажерите се отправиха обратно към салоните и личните си каюти. Лесли не откъсваше поглед от тях дори докато се бършеше с кърпата: жените с гимнастическите си костюми с обемисти панталони до коляното, които им придаваха донякъде детински вид, готови да се преобразят отново в истински дами, напудрени и накичени с пера като екзотични птици.
— Как мислиш? — продължи Лес, без да му обръща внимание. — Да им направим ли измамата с трите карти?
— Хлъзгавия не е с нас — изтъкна Дей, за да спечели малко време.
За да организират въпросната измама, обикновено работеха заедно с един професионален играч с прозвище Хлъзгавия Марвин. Хлъзгавия беше човекът с ловките пръсти. Боксьорите като тях, със съсипаните им кокалчета и подутите пръсти на ръцете, не бяха достатъчно сръчни за подобна манипулация. Затова Дей и Лесли влизаха в ролите на наивниците, които обработваха тълпата. Лесли, с природния си чар, обикновено печелеше първия рунд, така че да запали всички с въодушевлението си от лесно изкараните пари. Задачата на Дей беше да качи залога, ако набелязаната жертва случайно избереше правилната карта, така че да не загубят много пари наведнъж. Освен това влизаше и в ролята на бияч, ако се наложеше; но това не му харесваше, защото така му се налагаше да се налага върху хора, които бяха в правото си да се съмняват в тях.
Бяха отраснали в бедност в Понтиприд и всички хора, които познаваха оттам, по едно или друго време през живота си се бяха занимавали с професионални измами. Дей разбираше нуждата от тях. Но освен това ненавиждаше лъжите.
— Това са светски мъже. Няма да ги заблудим толкова лесно.
— Няма да го правим с всички наведнъж. Ще си набележим жертва. Играта ще бъде затворена. Само за приятели.
Тази челюст. Тази усмивка.
— Не. Твърде опасно е.
Щяха да останат със същите хора на кораба поне още една седмица.
Лесли се извърна. Все едно слънцето се скри зад някой облак.
— Е, добре. Ще измисля нещо друго.
Но Дей вече знаеше как ще приключи всичко. Не беше в състояние да откаже нещо на Лесли, не и за дълго. Никой не беше в състояние да го направи. Лес вече се отдалечаваше.
— Да се качим да изпробваме вечерните си костюми — подхвърли той през рамо. — Ако ще вечеряме с кралски особи, поне да се опитаме да се приведем в нужния вид…
— Не, Лес.
— Трябва да действаме още тази вечер — продължи Лес. — Господата току-що ни видяха в действие. В момента изгарят от нетърпение да си поговорят с професионалисти като нас. Оправи се и ме чакай горе на палубата.
Именно Лесли, разбира се, го беше убедил да си ушият костюми специално за това пътуване. Дори бяха изпуснали отплаването на предишния кораб, за който първоначално си бяха взели билети до Америка, защото проклетите костюми още не бяха готови.