Предложих на мисис Флечър да опита кокаин като предпочитан заместител на лауданума и написах рецепта, която нейният съпруг да занесе в кабинета на доктор О’Лафлин, за да получи от него една унция от лекарството. Предписанието ми беше да взима не повече от четвърт чаена лъжичка, разтворена в четвърт до половин чаша вода, на всеки два часа или според нуждите си. Допълнително предимство на кокаина е това, че не се смята за водещ до пристрастяване, за разлика от лауданума. По-добре е човек да сгреши от прекомерна предпазливост, отколкото от невнимание.
След един ден ще потърся мисис Флечър, за да се осведомя дали предписаното лекарство ѝ се отразява добре. Освен това храня и някои съмнения относно извинението, цитирано от мисис Флечър: дали наистина си е забравила лекарството, или е употребила цялото си налично количество, така че се срамува да се обърне към личния си лекар за още от него? Виждала съм много съпруги да се пристрастяват към лауданума. Причините са напрежението и отегчението от поддържането на домакинството и задоволяването на съпружеските прищевки. Ще видим дали кокаинът ще се окаже по-благотворен лек за нея.
Осма глава
Керълайн седеше пред тоалетката в каютата си след вечеря и не откъсваше поглед от отражението си в огледалото, докато разресваше меката си златистокестенява коса. По сто пъти с четката, както я беше научила нейната майка едно време. Ръката ѝ почти не трепереше.
— Не си спомням да съм прекарвал вечер, която да ми е била по-малко приятна от тази — заяви Марк, като тъпчеше тютюна в лулата си с резки, яростни движения. — Ако този е начинът, по който се държат твоите хора…
Имаше предвид американците като цяло.
— … изпитвам сериозни резерви към това, което мога да очаквам от Ню Йорк.
Когато поискаше да бъде очарователен, Марк беше в състояние да изпълни цялата стая с гласа и лекотата си. Но когато му се приискаше да бъде кисел, умееше да бъде толкова кисел, че кръвта ѝ се пресичаше във вените. Все едно предложението за спиритическия сеанс, което беше толкова детинско, беше накарало него самия да се държи детински и да се цупи по този начин.
— Предложението беше на шега — отвърна му тя. — Никой не искаше да нарани чувствата на стареца, нито да му се подиграва. Освен това тези хора изобщо не са „моите“!
Всички неприятности бяха започнали оттам, че старата клюкарка лейди Дъф-Гордън беше решила да се похвали с новия си герой — младия боксьор, който явно бе спасил онова момче да не падне зад борда. Уилям Т. Стед беше нарекъл този инцидент… как го беше нарекъл? „Зовът на бездната.“ Старецът вярваше в духове — и на практика го потвърди със собствените си думи на вечеря, когато заговори за света на духовете и за това как този свят беше призовал малкия прислужник на семейство Астор, и повдигна темата за спиритическия сеанс.
— Как само се подиграваха на горкия Уилям Стед! — изсумтя Марк. — Този човек е истинска обществена институция в Англия. А те не проявиха капчица уважение към него.
— Престани вече, Марк — въздъхна в отговор тя. — Нали всички се съгласиха да участват, след като Мадлен Астор настоя? Предполагам, че тя просто не може да измисли друго забавление за времето след вечеря. А и ти трябва да признаеш, че си любопитен, не е ли така?
Имаше и още неща, които можеше да му каже. Сянката на Лилиан и нейната власт в мислите им. Той със сигурност продължаваше да се тормози за това, точно както и тя самата. Керълайн се опитваше да не си признава колко често усещаше присъствието на онази жена, сякаш надничаше през рамото ѝ. Дали щеше да продължи да ги следва чак до горчивия край?
— Пълна липса на уважение. Болезнен каприз. Умолявам те, Керълайн: остави мъртвите да почиват в мир.
Очите на Керълайн се извърнаха от неговите, а ръцете ѝ потрепериха, когато приглади роклята си. Остави мъртвите да почиват в мир. Ала самият той продължаваше да носи дневника на Лилиан като някаква мръсна тайна — в джоба на гърдите си, до сърцето. Все едно Керълайн не знаеше за това. Все едно не знаеше всичко — включително и за ужасяващия, пресеклив дъх и пронизителен писък от неговите кошмари; несъмнено същите, които се прокрадваха в нейните собствени сънища в нощите, когато изобщо успяваше да заспи.
Колкото до Стед, беше чувала за него, че е прекарал известно време зад решетките по причина, свързана с проституция, макар и Керълайн да не беше сигурна, че знае всички подробности от историята. Беше ѝ се приискало да каже на Марк, че има лошо предчувствие за този Стед — и освен това се чувстваше неудобно да пътува в присъствието на репортер; те винаги задаваха толкова много въпроси — но засега си замълча. Никога не знаеше кога една-единствена дума може да накара Марк да избухне.