Но сега изборът ѝ се струваше наивен — не беше помислила за нощния вятър. За порива на мрачните спомени.
По някое време след вечеря бяха отплавали от втората спирка по маршрута си за този ден — пристанището Шербур във Франция — и утре щяха да пристигнат в Куинстаун в Ирландия. Но засега бяха твърде далеч от сушата, за да различи с поглед очертанията на града или ореола на светлините му.
От всички страни в кораба се плискаше тъмният океан.
Тя разтърка ръце, изпълнена едновременно с трепет и боязън от мисълта за цялото това разстояние, за целия този мрак във всички посоки около нея. В усещането за тях имаше нещо почти еротично — немислимо необятен свят, а собственото ѝ място в него — толкова незначително.
Може би наистина бяха успели да избягат от ужаса, който бяха оставили зад гърба си.
Може би наистина от този момент нататък всичко в живота им щеше да бъде ново. Може би щяха да започнат отначало.
От илюминаторите на салона за пушачи се виеше тютюнев дим. Един стюард с гордост беше обяснил на Керълайн, че на разположение на пасажерите от силния пол в първа класа има осем хиляди пури — все едно този факт я интересуваше. Точно в момента вонеше така, все едно са запалили всичките осем хиляди още тази вечер. И все пак Керълайн изпита вина. Марк сигурно щеше да се наслади на компанията на други мъже, бренди и тютюн, вместо да остане да се грижи за бебето, докато тя се разхожда на чист въздух през нощта. Не биваше да изхвърчава така навън. Не биваше да се отнася с Ондин като с играчка, която да оставя на другиго, когато ѝ омръзне. Искаше, отчаяно искаше Марк да бъде щастлив.
Но истината я осени с потресаваща яснота, докато се разминаваше с възрастна двойка, погълната от тих разговор: Марк не беше щастлив.
Нито самата тя.
Бракът им беше толкова прибързан. Преди него всичко беше теоретично — трескав хаос от планове, набързо прошепнати слова, покупки в последния момент. Но сега вече бяха обгърнати от всички страни в този водовъртеж от тайни, съдбите им бяха обвързани и двамата се носеха заедно по неизбежния си път към далечните брегове. И вече нямаше как да се върнат.
Бенджамин Гугенхайм отвори вратата на каютата на Стед, когато Керълайн почука на нея. Тя го разпозна от трапезарията и изпита облекчение, че го вижда отново.
Усмивката, с която я посрещна, ѝ подсказа, че той също се радва да я види. Беше обгърнат в тютюнев дим, а в ръката му тлееше наполовина изпушена пура.
— Сама ли сте, мисис Флечър?
Тя отгатна погледа в очите му: изразяваше колебливо желание за флирт. Беше женен, а децата му бяха горе-долу на нейната възраст, ако си спомняше правилно какво беше прочела веднъж в една статия, но освен това беше общоизвестно, че пътува с метресата си — френска певица. Керълайн не беше наивна; даваше си сметка, че подобни афери се случват често, макар и не толкова открито. При все това Гугенхайм беше успял да я впечатли по време на вечерята и от разговора с него беше останала с впечатлението, че не се интересува от жените само като потенциални завоевания.
Керълайн усети как поруменява от тази мисъл и се зае да огледа каютата на Уилям Стед. Беше успял да я преобрази. Керълайн си представяше, че преди е била точно като нейната: квадратна кутия с дървена ламперия, маса и четири тесни стола, а по стените — унили електрически лампи. Но сега лампите бяха загасени, а вместо тях бяха донесени елегантни сребърни свещници с дълги свещи, над които играеха треперливи пламъчета. Имаше и допълнителни столове, така че да образуват кръг около масата, застлана с дълга бяла покривка. Илюминаторът беше открехнат и през него долитаха шумовете от кораба.
Приглушени разговори и смях. По някакъв начин този мистър Стед беше успял да създаде подходящата атмосфера; е, Гугенхайм все пак беше отбелязал, че англичанинът е известен окултист. Може би пътуваше навсякъде с всичките си принадлежности като някой амбулантен търговец.
Керълайн почувства как по цялото ѝ тяло пробяга нервна тръпка — въпреки въздействието на прахчето.
Мадлен Астор очевидно бе успяла да увещае приятелите си да се присъединят към тях. Сър Козмо и лейди Дъф-Гордън вече седяха до масата и по нейното лице играеше закачлива усмивка. Тя не очаква от това да излезе нещо сериозно. За нея всичко това е само забавление.
Семейство Астор също се беше настанило около масата. Джон Джейкъб я поздрави с кимване, но изглеждаше унил. Керълайн не успя да определи дали не беше дошъл само за да угоди на жена си. Мадлен седеше до него, гордо вирнала брадичка. Беше гримирана по последна мода — с тъмни извити вежди и нацупени алени устни — но с милото си обло лице приличаше повече на ученичка, отколкото на дама от висшето общество. Беше толкова млада. И бременна: издутият ѝ корем се различаваше ясно дори под полите на хитроумно скроената ѝ вечерна рокля.