Но когато Керълайн най-сетне се промъкна обратно в спалнята им, го заля вълна от облекчение. Той се надигна на лакти, за да я погледне.
— Къде беше? Разтревожих се за теб — притесних се, че си се изгубила по някой от тези безкрайни коридори, или пък…
— Не мислех, че ще отсъствам толкова дълго — отвърна тя, като си сваляше ръкавиците.
Сетне започна да се съблича, но той забеляза, че държанието ѝ е необичайно. Изглеждаше разсеяна.
— Тази вечер се случи нещо ужасно — продължи тя. — Умря малкото момче, което беше прислужник на Мади Астор.
„Какво общо има прислужникът на семейство Астор с теб?“, искаше му се да я попита в отговор, но в този миг изглеждаше толкова откъсната от него — сякаш в действителност не беше в каютата им, а се носеше в открито море и всеки момент можеше да се изгуби без следа в нощната мъгла — че тези думи не излязоха от устата му. Вместо това я попита:
— Онова момче, което едва не падна през борда? Но онзи боксьор го спаси?
Керълайн продължи да се взира в празното пространство пред себе си, все едно беше видяла призрак.
— Сигурно е същото. Получило е някакъв пристъп в съня си. Повикали са лекар, но… вече е било твърде късно. Аз… аз го видях, Марк.
— Кого си видяла?
— Момчето!
— Детето сигурно е било болно и не на себе си още от началото на деня. Това би обяснило всичко.
Първо едва не беше паднало през борда, а сетне беше умряло. Между двете със сигурност имаше връзка — всяко поотделно беше твърде необичайно, за да е обикновено съвпадение.
Керълайн въздъхна и навлече през главата си тънка копринена нощница, а той я гледаше в тъмното.
— Беше ужасно. Момчето е толкова малко. Очите му изглеждаха много странно, някак замъглени.
Едно дете беше мъртво. Марк се чувстваше така, все едно в празен кладенец е спусната кофа.
Лекото, почти недоловимо люлеене на кораба изведнъж му дойде в повече. От момента, когато му се беше родило собствено дете, беше забелязал у себе си повишена чувствителност към мисълта за смъртта — и преди си беше давал сметка за това, че всички хора са смъртни, но по друг, надменен начин. Сега тази мисъл му шепнеше, потупваше го по рамото и го подлудяваше в тишината.
— Съжалявам — каза той на жена си.
Не знаеше за какво — за това, че се бяха скарали, за проявеното твърдоглавие или за факта, че тя се беше сблъскала с тази ужасна случка, когато той не е бил там, за да ѝ помогне. Или за факта, че каквото и да беше видяла, сега вече не можеше да направи така, че да не го е виждала.
Той протегна ръка към нея, когато тя доближи леглото; обикновено тялото ѝ го привличаше силно, но точно сега я възприемаше като нещо меко и крехко, което се нуждае от защита.
— И аз съжалявам — прошепна тя, когато пръстите му се обвиха около китката ѝ, за да я притеглят.
Тя седна на леглото, с гръб към Марк.
Той погали с върховете на пръстите си оголените ѝ лопатки, толкова ясно и съвършено очертани на лунната светлина от илюминатора. Целуна сянката под тях и усети как тя потрепери.
— Съжалявам — повтори той, като го прошепна досами кожата ѝ, докато я галеше по ръката над лакътя.
Сетне я придърпа към себе си, като вдъхна нейните ухания. Обичайният ѝ парфюм, но сега беше смесен със соления аромат на океана. Дим от пури. И нещо друго: опушена есенция, която не можеше да разпознае точно, макар и да му напомняше за мъжки одеколон.
Тялото на жена му винаги го изпълваше с глад, а сега — повече от всякога. Падината в основата на гърба ѝ. Съвършенството на гърдите ѝ, което пораждаше момчешко благоговение.
Този алчен слой от мускусна миризма по кожата ѝ, който нямаше място там.
Той започна да я целува по врата, под косата. Обичаше косата ѝ. Тя бавно отвърна на ласките му, като леко изви гръб и наведе глава назад, преди най-сетне да се обърне, за да го целуне. Утехата от завръщането ѝ отстъпи място на внезапно трескаво желание — трябваше да я има сега, веднага. Ако не го стореше, тя може би отново щеше да му се изплъзне и да се изгуби навеки. Трябваше да я задържи, да я запази за себе си.
Тя леко ахна, когато той я сграбчи за бедрата, като избута нагоре тънката материя на нощницата. Седнала в скута му, беше обгърнала кръста му с бедрата си, но той я преобърна по гръб, яхнал обладалата го вълна на копнежа. Хълбоците ѝ се надигнаха и той стисна китките ѝ над главата, и двамата простенаха, останали без дъх, и всичко стана прекалено бързо, и тя проплака — от болка или от удоволствие? Изведнъж вече не знаеше. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Той я целуваше по бузата, като се притискаше вътре в нея, докато не свърши със сила, която го разтърси целият.