Вече не съм стюардеса, а медицинска сестра — заради войната. Корабът, на който работя в момента, е близнак на онзи прекрасен кораб, който и двете познавахме толкова добре. Но представи си, ако можеш, как целият му разкош е преобразен като Пепеляшка, след като часовникът удари полунощ! Сега „Британик“ е на служба във въоръжените сили като плаваща болница. Кристалните полилеи ги няма вече, както и релефните тапети по стените на голямото стълбище. Вместо тях всичко е покрито с вар и брезент и навсякъде вони на антисептични лекарства. Балната зала е преустроена в многобройни операционни помещения, а в кухненските килери се съхранява хирургическо оборудване. В болничните отделения могат да бъдат настанени хиляди пациенти. Медицинските сестри и останалата част от персонала са в много от каютите на първа класа, където някога с теб оправяхме леглата и изпълнявахме всички прищевки на богатите пътници.
Ани, тук все още има отчаян недостиг на медицински сестри. Отново те умолявам да размислиш дали да не се върнеш на служба в морето, за да работим рамо до рамо. Няма да те лъжа: свидетели сме на ужасяващи наранявания. Онова, което пишат във вестниците, е самата истина: тази война със сигурност ще бъде последната, защото човешкият род никога няма да успее да надхвърли ужасите, предизвикани от нея. Тези момчета имат нужда от теб, Ани — за да повдигнеш духа им и да им припомниш какво ги очаква у дома. На света няма да има по-тонизиращ лек за тях от твоето присъствие.
И ако трябва да бъда съвсем честна — и за мен. Ужасно ми липсваш, Ани. Малцина могат да проумеят онова, което преживяхме ние двете. Малцина са онези, на които бих могла да призная, че споменът за онази нощ все още ме тормози, че се връща в сънищата ми всеки месец, всяка седмица, и понякога още викам насън от страх. Онези, които са в състояние да разберат защо продължавам да си изкарвам хляба в морето и защо все още се чувствам толкова дълбоко свързана с него, след като ми е показало на какъв ужас е способно.
Не се съмнявам, че ти ще ме разбереш. Ще се изненадам, ако сама не се измъчваш от същите страдания и страхове, защото и ти като мен си свързана с морето. Винаги съм го усещала в теб.
Пиши ми, Ани, и ми отговори дали ще дойдеш при мен на борда на „Британик“. Вече изпратих препоръчано писмо за теб до централата в Лондон. Отплаваме от пристанището в Саутхемптън на дванайсети ноември. Моля се на Бога да те видя отново, преди да се случи това.
С голяма привързаност,
Втора глава
11 ноември 1916 година
Саутхемптън, Англия
„Британик“
Чарли Епинг е човек, който уважава добре водената война — така, както други уважават добре изработен часовников механизъм.
Хората толкова често не разбират какво представлява войната в действителност, като я смятат за нещо безредно и хаотично. Но тя е невероятно сложен механизъм в непрестанно движение, което обединява кодирани послания и информация, количествени измерения, нареждания, персонал, припаси, математика и логистика. Онези, които съумеят да овладеят този механизъм, са в състояние да спасят безчет човешки животи. А нима на света има нещо по-добро от това?
Той изпълва дробовете си с дим от цигарата. Небето над Саутхемптън е прекрасно синьо — днес е един от тези ясни есенни дни, в които човек се чувства щастлив само от мисълта, че живее, макар с падането на нощта в открито море да се спуска суров, дори безмилостен студ.
Обляга се напред, подпрял единия си крак на парапета, за да види по-добре какво се случва под него. Застанал е на палубата със спасителните лодки, недалеч от своя пост в свързочното отделение. От мястото му, на сто фута над пяната на вълните, които се разбиват в подпорните колони на кея, може да види всичко наоколо, хората на останалите палуби и онези на сушата. Приличат му на колония от мравки — човешките същества изглеждат миниатюрни като черни точки, докато се суетят напред-назад, за да подготвят гигантския кораб за утрешното му отплаване.
Предстоят му един милион задачи, както и на втория радист, Тоби Съливан. Трябва да проведат контролни тестове, за да се уверят в безупречното функциониране на чисто новата безжична телеграфна система „Маркони“. Безжичната връзка е нещо ново. Както повечето други оператори на „Маркони“, Епинг се записа по свое желание за квалификационен курс по тази система в момента, в който постъпи на служба в армията. Допада му идеята да овладее ново умение и предвижда голямо бъдеще за безжичните системи.