В някои дни радистите са много заети, а в други — не толкова. Когато са в открито море, могат да улавят предавания само в близост до други кораби или до някоя от безжичните станции. Технологията е капризна и своенравна. Качеството на предаването се влияе както от метеорологичните условия, така и от часа на денонощието. Необходимо е да се запаметят многобройни кодове — числа, които символизират обичайни команди. А освен това трябва да се научи и самата морзова азбука. Епинг я знае толкова добре, че понякога неволно превежда думите с точки и тирета, дори когато разговаря на живо с друг човек, и може да се закълне, че чува почукването на морзовия ключ в съня си.
Той хвърля фаса си през парапета и погледът му проследява движението ѝ, подобно на летящо тире на фона на белите зайчета на вълните, нанизани като точки. Сетне поглежда джобния си часовник: сутрешната поща вече би трябвало да е доставена. От командването във военната база в Тидуърт по два пъти на ден пристигат нареждания и разузнавателни доклади, които радистите са задължени да преглеждат. Темпото на работата ще се забави, когато отплават в открито море, но дотогава двамата със Съливан едва ще си поемат дъх.
Корабът „Британик“ е реквизиран за нуждите на въоръжените сили, след като е плавал като луксозен океански лайнер — най-разкошният пътнически кораб, построяван някога, ако може да се вярва на онова, което казват за него. За разлика от плавателните съдове, строени за военния флот, на този има истински стълбища вместо вертикални стълби с метални стъпала. Коридорите са широки. Илюминаторите са многобройни. Човек не се чувства притиснат като сардина, както е на крайцерите и канонерките. През последните няколко години от службата си Епинг дотолкова е свикнал с тесните пространства, че на борда на „Британик“ понякога се чуди къде да си дене ръцете, толкова му е широко.
Разбира се, този кораб има брат близнак с доста плачевна слава. В командването от самото начало бяха напълно откровени по въпроса за катастрофата на „Титаник“, като събраха целия екипаж, за да им разяснят всички подобрения, направени по „Британик“ след трагедията с другия кораб. Дебелината на корпуса е удвоена, а всички преградни стени са запечатани, чак до върха. Увериха ги, че този кораб е много по-сигурен от другия. Няма никаква причина за тревога.
Епинг бездруго не е човек, който е склонен да се тревожи излишно. Няма как иначе, когато служи на кораб с плаваща бална зала, преустроена в болнично отделение за ранени и умиращи войници: мъже, разкъсани на парчета като парцалени кукли, с липсващи ръце и крака, и лица, смлени на кайма от шрапнел, и бели дробове, безвъзвратно съсипани от отровния газ фосген. Докторите казват, че тази война е най-кръвопролитната досега, защото модерните оръжия са много по-смъртоносни.
След като прибира чувалчето с пощата от куката, на която е закачено на кея, Епинг се връща в свързочното отделение, където Тоби Съливан му посочва един куп книжа до телеграфната станция.
— Забравихме да изпратим обновения списък на екипажа в Тидуърт. Ще се погрижиш ли?
Чарли няма нищо против да го направи: работи с морзовия ключ три пъти по-бързо от Тоби, който все още не е запомнил цялата морзова азбука и се запъва на някои букви — при това не само на по-рядко използваните като Q, X или Z, но и на други, по-обичайни, като J и V. Чарли се настанява пред бордовата книга със списъка на екипажа, открива имената на новите членове, постъпили на кораба след последния изпратен доклад, и ги отбелязва с молив. За всеки член на екипажа трябва да се изпратят определени данни: име, последно назначение, възраст, местоживеене, най-близък роднина.
Сетне се заема да изпрати обръщението: От кораба „Британик“ до командването във военна база в Тидуърт… точка точка точка точка, тире тире…
Показалецът му спира на първото име от списъка. Едгар Донингтън, строителни работи Ъксбридж, възраст 34 г., Икенъм, мисис Агнес Донингтън (съпруга).
Сетне продължава със следващото име.
Ан Хебли, кораб „Титаник“…
Той спира за миг. Оцеляла. Отбелязва си наум да научи нещо повече за нея. Това момиче или е много кораво, или има невероятен късмет, за да е оцеляла — а може би и двете. Представя си какви истории може да му разкаже.
Той продължава със следващите данни: … възраст 22 г., Ливърпул. Когато стига до най-близък роднина, бързо почуква с ключа: тире точка пауза тире тире тире…
Няма.
Трета глава