— Батериите са разхлабени, сър — обясни Чавес с усмивка. Това бе единственият им пистолет, а и не беше голям.
Генералът пренебрегна неуместния отговор и пак се обърна към Кларк:
— Колко?
— Ами определянето на точния размер на залежите ще изисква…
— Говорете ми в пари, господин Кларк.
— „Анаконда“ е готова да ви предложи петдесет милиона долара, сър. Ще ги изплатим на четири вноски от по дванадесет и половина милиона, плюс десет процента от общата печалба от минните операции. Предплатата и текущите доходи ще бъдат в щатски долари.
— Малко е. Зная стойността на молибдена. — Бе проверил в броя на „Файненшъл таймс“ по пътя за насам.
— Ще са нужни обаче две години, може би по-скоро три, за да започнем действия. После трябва да определим най-добрия начин за пренасяне на рудата до брега. Вероятно с камиони или пък с железница, ако залежите са толкова големи, колкото смятам. Първоначалните ни разходи за разгръщане на операцията ще бъдат от порядъка на триста милиона. — „Даже при цените на работната ръка тук“ — нямаше нужда да добавя Кларк.
— Нужни са ми повече пари, за да бъдат хората ми щастливи. Трябва да ме разберете — изтъкна Корп разумно.
„Ако беше почтен човек — помисли си Кларк, — това можеха да са интересни преговори.“ Корп искаше допълнително пари в аванс за покупката на оръжия, с които да завладее отново страната, която някога почти притежаваше. ООН го отстрани, ала не напълно. Прогонен в опасна неизвестност в горите, той оцеля през последната година с трафик на марихуана в градовете, макар те да не бяха кой знае какви, и натрупа достатъчно от контрабандата, за да го сметнат отново за заплаха за мижавата държава. Разбира се, после с нови оръжия и контрол над страната той щеше да промени сегашното възнаграждение за молибдена. Кларк реши, че това е хитра тактика, но очевидна, тъй като я скрои сам, за да измъкне негодника от дупката му.
— Е, добре, ние сме загрижени за политическата стабилност на региона — позволи си да отбележи Джон с прикрита усмивка, за да покаже, че нещата са му ясни. В крайна сметка американците бяха известни в целия свят с умението си да правят бизнес или поне така смятаха Корп и останалите.
Чавес човъркаше нещо по локатора и следеше екрана от течен кристал. В горния десен ъгъл един светъл сектор почерня. Динг се закашля от праха из въздуха и се почеса по носа.
— Добре — каза Кларк. — Вие сте сериозен човек и ние ви разбираме. Петдесетте милиона могат да се изплатят предварително. В швейцарска сметка ли?
— Така е малко по-добре — подметна Корп, без да бърза. Той мина отзад на роувъра и посочи отворената каросерия.
— Това ли са скалните ви мостри?
— Да, сър — отговори Кларк с кимване. Подаде му камък, тежък килограм и половина, от много богата молибденова руда, макар че тя беше от Колорадо, не от Африка. — Искате ли да го покажете на хората си?
— Какво е това? — Корп посочи към два други предмета в джипа.
— Светкавиците ни, сър.
Кларк се усмихна и взе едната. Динг направи същото.
— Имате оръжие — забеляза Корп с удивление, сочейки към една пушка със затвор. Двама от телохранителите му се приближиха.
— Тук е Африка, сър. Боях се от…
— Лъвове ли? — Корп сметна забележката си за много остроумна. Обърна се и я обсъди с „полицаите“ си, които се разсмяха сърдечно на глупостта на американците. — Ние убиваме лъвовете — обясни им Корп след стихването на смеха. — Тук няма жива душа.
Генералът забеляза, че Кларк го прие като мъж, застанал стабилно със светкавицата в ръка. Тя изглеждаше възголяма.
— Това за какво е?
— Ами не харесвам много тъмнината, а и когато лагеруваме, обичам да правя нощни снимки.
— Така е — потвърди Динг. — Тези неща са направо страхотни. — Той се обърна и огледа позициите на охранителната команда на генерала. Бяха две групи, едната от четири, другата от шест човека, плюс двамата телохранители наблизо и самият Корп.
— Искате ли да снимам хората ви? — попита Кларк, без да посяга към фотоапарата си.
При уговорения знак Чавес включи светкавицата си и я насочи към по-голямата от двете отдалечени групи. Кларк пое тримата край роувъра. „Светкавиците“ действаха като магия. След само три-четири секунди двамата агенти на ЦРУ ги изключиха и се заловиха да завръзват ръцете на мъжете.
— Да не мислите, че сме забравили? — попита Корп, оперативният служител на ЦРУ, когато петнайсет минути по-късно се чу бръмченето на ятото хеликоптери.