Останалите четири подводници правеха тестове, като тренираха предимно една срещу друга. Природозащитниците обаче си отмъщаваха на подводните части от американския тихоокеански флот. След като тридесет години протестираха срещу конструирането и работата на подводниците, сега те негодуваха срещу разглобяването им и в по-голямата част от работното си време той регистрираше всевъзможни доклади, отговори на запитвания и подробни обяснения към отговорите.
— Неблагодарни копелета — мърмореше той. Нима не помагаше за китовете? Адмиралът изръмжа над чашата с кафе и рязко отвори друга папка.
— Добри новини, капитане — обади се някой без предупреждение.
— Кой, по дяволите, те пусна?
— Имам споразумение е началника ти — отвърна Рон Джоунс. — Казва, че си се заровил в бумагите.
— Той знае най-добре. — Манкузо стана да поздрави госта си. Доктор Джоунс си имаше свои проблеми. Краят на студената война се отрази и на предприемачите, снабдяващи отбраната, а Джоунс се бе специализирал в сонарните7 системи, използвани от подводниците. Разликата беше, че преди това докторът направи бала пари. — Казвай, каква е добрата новина?
— Новият ни процесен софтуер е идеален за подслушване на нашите топлокръвни, угнетени събратя бозайници. Току-що се обадиха от „Чикаго“. Разпознали са още двадесет гърбави кита в залива на Аляска. Май ще получа договора с Националната океанско-атмосферна служба (НОАС). Сега мога да те почерпя един обяд — завърши Джоунс и се настани в един кожен стол. Обичаше Хавай и бе облечен подходящо, с удобна риза и без чорапи, които да претрупват официалните му маратонки „Рийбок“.
— Липсва ли ти понякога доброто старо време? — попита Барт и го погледна накриво.
— Имаш предвид гонитбата из океана на дванадесет метра дълбочина, по време на която си заврян в стоманена тръба в продължение на два месеца, смърдиш като кутия за масло, имаш си малко лични шкафчета за компания, ядеш всяка седмица една и съща храна, гледаш стари филми и записани шоупрограми на телевизор с размерите на лист хартия, работиш шест редовни и дванадесет извънредни часа, спиш нормално към пет часа в денонощието и си съсредоточен непрекъснато като мозъчен хирург? Да, Барт, хубаво време беше. — Джоунс направи пауза и помисли малко. — Липсва ми младостта, когато смятах всичко това за забавно. Биваше ни много, нали?
— Бяхме над средното ниво — подметна Манкузо. — Каква е историята с китовете?
— Новият софтуер, който хората ми сглобиха, може да улавя дишането и пулса им. То се оказа на хубава и чиста херцова честота. Когато тези приятелчета плуват… Хм, ако допреш до тях стетоскоп, тъпанчетата ти сигурно ще се срещнат по средата на главата.
— За какво беше всъщност софтуерът?
— За следене на подводници от клас „Кило“ естествено. — Джоунс се ухили и погледна през прозореца към почти празната военноморска база. — Но вече не мога да кажа същото. Променихме неколкостотин кодови честоти, започнахме нова обшивка за кутията и уведомихме НОАС.
Манкузо можеше да предложи използването на софтуера в Персийския залив за следене на иранската подводница от този клас, но според разузнаването точно тя липсваше. Вероятно се е изпречила на пътя на някой огромен танкер и е била смачкана, просто пресована на дъното под плитките водни маси там, а екипажът на танкера дори не е усетил тътена. Така или иначе останалите подводници клас „Кило“ бяха добре завързани на пристаните си. Или пък иранците най-сетне бяха чули стария морски прякор на подводниците и бяха решили да не ги пипат повече — в крайна сметка някога им викаха „свинчета“.
7
Сонар — уред за откриване на подводни обекти чрез отразени звукови вълни; хидролокатор. — Б.пр.