— Всичко свърши, Брет — каза тихо Дърлинг, — и никой няма да плаче за смъртта на господин Корп. Какво следва? — обърна се президентът към Райън.
— Индийците се оживиха доста. Засилиха оперативното темпо на флота си и провеждат операции около Шри Ланка…
— И преди са го правили — прекъсна го държавният секретар.
— Не са стигали чак дотук, а и не ми харесва как продължават разговорите им с „Тамилските тигри“ или както там се наричат онези маниаци. Воденето на продължителни преговори с партизанска групировка, действаща на земята на съседна страна, не е проява на приятелство.
Това бе нова грижа за американското правителство. Дълго време двете бивши британски колонии бяха живели в добросъседство, но от години насам хората от Тамил на остров Шри Ланка подклаждаха неприятни метежи. Шриланкийците, имащи роднини в Индия, бяха поискали чужди войски, които да поддържат мира с присъствието си. Индия се съгласила да помогне, ала започнатото като благороден жест вече се променяше. Хората мърмореха, че правителството на Шри Ланка скоро ще помоли индийските войници да напуснат. Шушукаше се също, че ще възникнат известни „технически трудности“ при изтеглянето им. Едновременно с това се чу нещо за разговори между индийския външен министър и американския посланик на прием в Делхи.
— Знаете ли — бе казал министърът след малко множко, но вероятно съдържателни питиета, — водните маси на юг от нас се казват Индийски океан и разполагаме с флот, който да ги брани. След отмирането на бившата съветска заплаха не виждаме защо американският флот изглежда толкова решен да поддържа военно присъствие тук.
Американският посланик бе политически назначено лице (поради неизвестни причини постът в Индия се смяташе за престижен, независимо от климата), но беше и фрапиращо изключение за професионалния снобизъм на Скот Адлер. Бившият губернатор на Пенсилвания се усмихнал и измънкал нещо за морска свобода, сетне изтърсил един закодиран доклад в Държавния департамент и си легнал. Адлер трябваше да разбере, че не всички там бяха глупаци.
— Няма никакви признаци за агресия в тази насока — отбеляза Хансън след кратък размисъл.
— Етническият елемент е тревожен. Индия не може да се разпростре на север, планините пречат. На запад е изключено. Пакистанците също имат ядрени оръжия. На изток е Бангладеш, защо да си навличат неприятности? Шри Ланка им предлага реални стратегически възможности, нещо като трамплин.
— За къде? — попита президентът.
— Към Австралия. Пространство и ресурси, няма да им се пречкат много хора и няма големи войски, които да ги спрат.
— Не си представям как ще се случи — заяви държавният секретар.
— Ако „Тигрите“ забъркат нещо, спокойно си представям как Индия ще увеличи умиротворителното си присъствие. Следващата стъпка може да е анексиране при наличието на подходящи предпоставки и ето че внезапно се озоваваме пред империя, която си разиграва игрички далеч оттук и усложнява живота на един от историческите ни съюзници. — А да се помогне на „Тигрите“ да задвижат нещата беше лесна и традиционна тактика. Да имаш кой да те замества може да се окаже толкова полезно, нали? — Историята сочи, че е най-изгодно такива амбиции да се спрат рано.
— Ето защо флотът е в Индийския океан — заключи уверено Хансън.
— Правилно — съгласи се Райън.
— Достатъчно силни ли сме, за да им попречим да прекрачат чертата?
— В момента да, господин президент, но не ми харесва как съкращаваме флота си. Всеки самолетоносач, с който разполагаме, без да броим двата в основен ремонт, или заема дадена позиция, или провежда учения, за да заеме позиции. Нямаме нищо, което може да се окачестви като стратегически резерв. — Райън направи пауза, защото знаеше, че ще отиде твърде далеч, ала въпреки всичко продължи: — Направихме прекалено много съкращения, сър. Хората ни буквално се разкъсват.
— Те просто нямат такива възможности, каквито си мислим. Това е вече минало — каза Райзо Ямата. Бе облечен в елегантно копринено кимоно и седеше на пода пред традиционна ниска масичка.
Останалите около масата погледнаха тактично часовниците си. Наближаваше три сутринта и макар да бяха в един от най-хубавите домове за гейши в града, часът наистина бе късен. Райзо Ямата обаче беше обаятелен домакин. Другите го смятаха за много състоятелен и проницателен човек. Или поне повечето.