— Защитават ни поколения наред — подхвърли някой.
— От какво? От нас самите? — запита грубо Ямата. Сега бе позволено. Въпреки че всички около масата бяха мъже с най-изискани и добри обноски, те бяха близки познати, ако не близки приятели, а и всеки беше пил според своята мярка за алкохол. При такива обстоятелства правилата за социално общуване донякъде се променяха. Всички можеха да говорят направо. Думи, които обикновено щяха да са ужасно обидни, сега се приемаха спокойно, после се оборваха безцеремонно и не оставаше никакво озлобление. Това също бе правило, но като повечето правила до голяма степен си оставаше на теория. Макар че казаните тук думи нямаше да сложат край на приятелствата и отношенията, те нямаше и изцяло да се забравят. Ямата продължи: — Колко от нас станаха жертва на тези хора?
Останалите японци на масата забелязаха, че той не каза „варвари“. Причината беше присъствието на още двама мъже. Единият, вицеадмирал В. К. Чандраската, бе командир на флотилия от индийските военноморски сили, в момента в отпуск. Другият, Цзян Хансан (името означаваше „студена планина“ и не бяха му го дали родителите му), беше високопоставен китайски дипломат, натоварен с търговска мисия в Токио. По-лесно възприемаха последния, отколкото първия. С мургавата си кожа и остри черти Чандраската си навличаше учтивото презрение на останалите. Макар образован и много хитър потенциален съюзник, той бе гайджин8 повече и от китайския гост и на всеки от осемте дзайбацу9 край масата му се струваше, че надушва миризмата му напук на консумираното преди това саке, притъпяващо обикновено сетивата. Ето защо Чандраската заемаше почетното място, отдясно на Ямата, и всички дзайбацу се питаха дали индиецът схваща, че тази привидна чест е просто засукана проява на презрение. Вероятно не. В крайна сметка беше варварин, макар и може би полезен.
— Признавам, че не са страховити като преди, Ямата-сан, но ви уверявам — каза Чандраската на най-добрия си английски, — че флотът им продължава да е твърде мъчно преодолим. Двата им самолетоносача в моя океан стигат, за да накарат корабите ми да се замислят.
Ямата извърна глава.
— Не можете да ги победите дори с подводниците си, така ли?
— Така е — отговори честно адмиралът, почти неповлиян от пиенето, и се запита накъде биеха тези приказки. — Трябва да разберете, че въпросът е почти технически, като научен експеримент, така да се каже. — Чандраската оправи кимоното си, дадено му от Ямата, уж за да го направи истински член на групата. — За да победиш вражеска флотилия, трябва да се приближиш достатъчно, за да могат корабите да влязат в обсега на оръдията ти. С по-доброто си разузнаване те могат да наблюдават ходовете ни от голямо разстояние. Така успяват да поддържат наблюдателен периметър от… хм, около шестстотин километра. Тъй като не сме в състояние да поддържаме съответните наблюдения на местоположението и курса им, не можем лесно да ги изкараме с хитрост оттам.
— Затова ли не сте настъпили все още към Шри Ланка? — попита Танзан Итагаке.
— Това е едно от съображенията. — Адмиралът кимна.
— С колко самолетоносача разполагат в момента? — продължи Итагаке.
— В тихоокеанския си флот? Четири. Два в нашия океан и два в базата в Хавай.
— Ами другите два? — поинтересува се Ямата.
— „Кити хоук“ и „Рейнджър“ са в продължителен основен ремонт и няма да бъдат пуснати на вода съответно до една и до три години. Седми флот понастоящем разполага с всички самолетоносачи. Първи няма нито един. Американците имат още пет носача, готови за плаване. Те са дадени на Втори и Шести флот, като единият ще излезе в основен ремонт до шест седмици. — Чандраската се усмихна. Информацията му бе съвсем нова и искаше домакините да го разберат. — Трябва да ви кажа, че колкото и орязан да изглежда американският флот в сравнение със състоянието му преди… Колко? Пет години? В сравнение с преди пет години те са доста слаби, ала сравнени с всеки друг флот в света, те продължават да са изключително силни. Един техен самолетоносач не отстъпва по нищо на който и да е друг в света.
— Значи сте съгласен, че самолетоносачите са най-ефикасното им оръжие? — попита Ямата.
— Разбира се. — Чандраската пренареди нещата на масата. В средата постави празна бутилка от саке. — Представете си, че това е самолетоносачът. Опишете около него кръг с диаметър хиляда километра. В този кръг никой не може да диша без позволението на авиогрупата на носача. Всъщност, като засилят темпото на работа, този радиус се разпростира до хиляда и петстотин километра. Могат да ударят и малко по-далеч, ако е нужно, но дори при минималното разстояние, което споменах, те контролират огромна морска площ. Отстранете тези самолетоносачи, и те стават поредният флот от фрегати. Трудната част е отстраняването им — завърши адмиралът, като използва простичък език заради индустриалците.
9
Дзайбацу (яп.) — няколко семейства в Япония, които ръководят японската икономика, търговия и индустрия. — Б.пр.