Чандраската правилно предположи, че тези търговци не разбират много от военни работи. Той подцени обаче способността им да се учат. Адмиралът идваше от страна, чиито военни традиции бяха малко познати извън границите й. Индийците бяха спрели Александър Велики, отслабили армията му, ранили (може би фатално) македонския завоевател и сложили край на настъплението му — нещо, което персите и египтяните поотделно не успели да постигнат. Индийски войски са се били рамо до рамо с Монтгомъри10 при победата над Ромел11… и са разбили японската армия при град Имфал — факт, който нямаше никакво намерение да споменава, понеже един от хората на масата е бил редник в тази армия. Чудеше се какво са намислили, ала засега му стигаше да се наслаждава на гостоприемството им и да отговаря на въпросите, макар и да бяха елементарни. Снажният, хубав флагман се облегна и се замечта за истински стол и истинско пиене. Сакето, поднесено му от тези превзети търговчета, приличаше повече на вода, отколкото на джин — питието, което обикновено предпочиташе.
— Ами ако можете да го постигнете? — попита Итагаке.
— Както казах — отвърна търпеливо адмиралът, — тогава ще бъдат един флот от фрегати. Признавам, с изключителни кораби, но „локвата“, контролирана от всеки кораб, е много по-малка. С фрегата можеш да се браниш, но не и да подхранваш представата за мощ. — Забеляза, че изборът му на думи прекъсна разговора за малко.
Един от японците се справи с лингвистичните тънкости и Итагаке се отпусна в стола с едно дълго „Ахаааа“, сякаш току-що бе научил нещо мъдро. Чандраската смяташе това за изключително просто… и забравяше, че мъдрото често е именно просто. Той все пак усети, че току-що се случи нещо важно.
„Какво си мислите сега?“ Би пролял кръв, било то и собствената си, за да разбере отговора на този въпрос. Какъвто и да беше, ако подходеше предпазливо към него, можеше да се окаже дори полезен. Би се изненадал, ако научеше, че в главите на останалите около масата се блъскаше същата мисъл.
— Определено изразходват много гориво — започна сутрешния си доклад оперативният командир.
Американският самолетоносач „Дуайт Д. Айзенхауер“ следваше курс нула-девет-осем градуса от изток на юг и се намираше на двеста морски мили югоизточно от атола Фелиду. Скоростта на флотилията беше осемнадесет възла и щеше да нарасне за започването на въздушни операции. Основната тактическа постройка, отбелязана на екрана с флагчета, бе обновена преди четиридесет минути от радара на разузнавателния самолет „Хоукай“ Е-ЗС и сочеше, че индийският флот помпа яко от „Цистерни Чарли“, или каквото там гориво използваха за корабите си.
Схемата пред него спокойно можеше да се отнася за бойна група със самолетоносач от американския флот. Двата индийски носача, „Вираат“ и „Викрант“, бяха в центъра на кръгово разположение, чиято структура измисли американецът Нимиц преди почти осемдесет години. Кръга затваряха „Делхи“ и „Майсур“, индийски ракетоносни разрушители, снабдени с ракетни системи земя-въздух, относно които информацията бе оскъдна — постоянна грижа за пилотите. Вторият пръстен се състоеше от индийската версия на старите руски разрушители клас „Кашин“, също с ракети земя-въздух. Ала най-интересни бяха други два фактора.
— Снабдителните кораби „Раджаба Ган Палан“ и „Шакти“ са се присъединили отново към бойната група след кратък престой в Тривандрум12…
— Колко време са били на котва? — попита Джексън.
— По-малко от двадесет и четири часа — отвърна капитан Ед Харисън, отговарящ за операциите на флотилията. — Заредиха ги доста бързо, сър.
— Значи просто са се отбили за едно бързо зареждане. Колко петрол побират?
— В цистерните около тринадесет хиляди тона всеки, плюс по още хиляда и петстотин за реактивните двигатели. Кораб от същия клас, „Дийпак“, се е откъснал от бойната група след провеждането на недокладвани операции вчера и се отправя на северозапад, вероятно също към Тривандрум.
— Значи работят здравата, за да поддържат цистерните си пълни догоре. Интересно. Продължавай — нареди Джексън.
10
Бърнард Лоу Монтгомъри — британски фелдмаршал, участвал във Втората световна война. — Б.пр.