— Смята се, че бойната група се придружава от четири подводници. Имаме грубите координати на една от тях, а две изгубихме приблизително тук. — Харисън описа с ръка неравен кръг по схемата. — Местонахождението на номер четири е неизвестно, сър. Днес ще се заемем с това.
— А нашите подводници там? — попита Джексън.
— „Санта Фе“ е близо до противника, а „Грийнвил“ се движи между нас и тях. „Шайен“ плава край флотилията ни като ескорт — отвърна контраадмирал Майк Дъбро, докато отпиваше от сутрешното си кафе.
— Планът за деня, сър — продължи Харисън, — е да изпратим четири изтребителя „Ехо“ F/A-18 и снабдителни самолети към това място, обозначено като НОС БОКСИТ, откъдето те ще се насочат на северозапад, ще се приближат на петдесетина километра от индийската флотилия, ще кръжат тридесет минути, след това ще се върнат към БОКСИТ да презаредят и ще кацнат на самолетоносача след полет от четири часа и четиридесет и пет минути. — За да направят четирите самолета това, бяха нужни осем, които да осигурят презареждане във въздуха. По един за всеки на отиване и също толкова на връщане. Това означаваше, че ще използват повечето „танкери“ на „Айк“13.
— Значи искаме да мислят, че още се движим насам. — Джексън кимна и се усмихна, без да спомене за изтощаването на пилотите, което такава мисия налагаше. — Разбирам, Майк, продължаваме да хитруваме.
— Още не са ни усетили. Ще задържим нещата така — добави Дъбро.
— С какво са заредени „буболечките“? — попита Роби, като използва военния прякор на изтребителя „Хорнет“ F/A-18, „пластмасова буболечка“.
— По четири „харпуна“ всеки. Бели — добави Дъбро. Във флота учебните ракети имаха сигнален цвят синьо. Бойните снаряди обикновено се боядисваха в бяло. „Харпуните“ бяха ракети въздух-земя. Джексън нямаше нужда да пита за снарядите „Сайдуиндър“ и ракетите въздух-въздух от Атлантическия изпитателен полигон, които бяха част от основния арсенал на самолета. — Ще ми се да зная какво, по дяволите, са намислили! — рече тихо командирът на бойната група.
Всички искаха да узнаят. Индийската бойна група (наричаха я така, защото не беше нищо друго) се намираше в открито море вече осем дни и кръстосваше край южния бряг на Шри Ланка. Предполагаемата й мисия бе да служи като подкрепление на умиротворителните индийски военни части, чиято задача бе да смекчат проблема с „Тамилските тигри“. Едно нещо смущаваше: тамилските тигри ги коткаха в северната част на острова, а индийската флотилия беше откъм южната. Двата индийски самолетоносача правеха постоянни маневри, за да избягнат търговския трафик. Сушата не бе в полезрението им, ала влизаше във въздушния им обсег. Разминаването с шриланкския флот ставаше лесно. Най-големият плавателен съд на тази страна можеше да послужи за хубава моторна яхта на някой градски новобогаташ, но могъществото му се изчерпваше дотук. Накратко, индийският флот провеждаше тайна операция далеч от мястото, където трябваше да е. Присъствието на снабдителни кораби означаваше, че планират да се задържат там, а и че печелят значително повече време за провеждане на морски учения. Простата истина беше, че индийският флот действаше точно както бе действал американският поколения наред. Само дето САЩ нямаше претенции към Шри Ланка.
— Упражняват се всеки ден, а? — попита Роби.
— Проявяват адско усърдие, сър — потвърди Харисън. — Човек очаква едва ли не два изтребителя „Хариър“ да се групират с нашите „Хорнет“, като приятелчета.
— Това не ми харесва — отбеляза Дъбро. — Кажи му за миналата седмица.
— Беше забавно за гледане. — Харисън извика компютърния запис, който бе на бърза скорост. — Ето началото на учението, сър.
На записа Роби видя как ескадра разрушители се откъсва от основния строй и се насочва на югозапад, което се оказа право към самолетоносача „Линкълн“ и силно изостри вниманието на оперативния център. По зададен сигнал индийските разрушители започнаха да се движат напосоки, сетне се понесоха с голяма скорост на север. Радарите и радиостанциите им се изключиха и тогава групата се отправи на изток, като напредваше бързо.
— Командирът на разрушителите си знае работата. От самолетоносача явно очакваха да се отправи на изток и да се мушне под техните постоянни предни позиции. Както виждате, въздушните им единици се насочиха натам. — Този подвеждащ ход бе позволил на разрушителите да се стрелнат достатъчно близо, че да могат да изстрелят ракетите си, след което индийските „Хариър“ се вдигнаха, за да атакуват приближаващата се ескадра.
След десетте минути, нужни за проследяване на компютърния запис, Роби знаеше, че току-що е видял имитация на атака срещу вражески самолетоносачи, извършена от екипажите на индийски разрушители, демонстрирали абсолютна готовност да жертват корабите и живота си за тази рискована мисия. По-обезпокоителен бе фактът, че атаката приключи успешно. Макар че „ламаринените кутии“ вероятно щяха да бъдат потопени, торпедата им, или поне някои от тях, щяха да засегнат отбранителните съоръжения и да повредят самолетоносачите. Въпреки че последните бяха здрави и масивни, не бяха нужни толкова много щети, за да им се попречи да провеждат въздушни операции. А това бе все едно да ги потопиш. Индийците единствени разполагаха със самолетоносачи в този океан, като се изключат американците, чието присъствие явно ги дразнеше. Целта на учението очевидно беше да ги изгонят.