Е, срещу почти всичко.
На командното табло на терминалите имаше изход за интерфейс SCSI за малки компютърни системи — нововъведение за новите модели и пълен поклон пред факта, че настолните компютри са толкова мощни, че с тях може да се записва важна информация много по-лесно, отколкото по стария метод с магнетофонни ленти.
В този случай записващият терминал беше инсталиран за постоянно към системата. Към командния пулт на цялата система, контролиращ „Алфа“, „Бета“ и „Зулу“, бе прикачен персонален компютър от трето поколение „Пауър“, а към него пък се включваше подвижно флопи-устройство „Бернули“. Известно на жаргон като „тостер“, защото дискът му бе голям колкото филийка хляб, съоръжението разполагаше с памет един гигабайт, много повече от нужното за тази програма.
— Готови ли сте? — попита инженерът.
Системният оператор премести мишката и избра една от възможностите, изписани на монитора на „Зулу“. По-старшият оператор зад него потвърди, че изборът е правилен. „Алфа“ и „Бета“ вършеха нормалната си работа и не можеха да ги закачат.
— Вече си в „Зулу“, Чък.
— Ясно — отвърна Чък с усмивка. Костюмираният инженер плъзна диска в отвора и изчака на екрана да се появи съответната графика. Той застана на нея с мишката и отвори нов прозорец, за да извика съдържанието на диска, записано под име „ПОРТА-1“.
В новия прозорец имаше само две неща: програма за инсталиране и „ЕЛЕКТРА-КЛЪРК 2.4.0“. Автоматична антивирусна програма веднага мина през новите файлове и след пет секунди ги обяви за чисти.
— Изглежда наред, Чък — рече системният оператор. Контролиращият го служител кимна в знак на съгласие.
— Е, Рик, мога ли вече да кача сладурчето?
— Давай.
Чък Сърлс избра функцията за инсталиране и потвърди два пъти избора.
Сигурен ли сте, че искате да замените „ЕЛЕКТРА-КЛЪРК 2.3.1“ с новата програма „ЕЛЕКТРА-КЛЪРК 2.4.0“? — попита го едно правоъгълниче. Сърлс застана над квадратчето с „Да“.
НАИСТИНА ли сте СИГУРЕН???? — незабавно го попита друго правоъгълниче.
— Кой е сложил това?
— Аз — отговори системният оператор с широка усмивка.
— Много смешно. — Сърлс натисна още веднъж „Да“.
„Тостерът“ започна да жужи. Сърлс обичаше системи, чийто механизъм се чува, докато работи — звуците „бжж-бжж“ от движещите се глави и свистенето на въртящия се диск. Програмата беше едва петдесет мегабайта. Прехвърлянето отне по-малко секунди, отколкото му трябваха да отвори шишето с минерална вода и да отпие.
— Е, искате ли да видите дали работи? — попита той и плъзна стола си назад от пулта. После се обърна и погледна навън. Компютърната зала имаше стъклени стени и през тях се виждаше пристанището на Ню Йорк. Едно екскурзионно корабче потегляше. Средно голямо, боядисано в бяло. Запита се накъде ли отпътуваше. Към някое топло местенце, с бели пясъци, лазурно небе и хубаво ярко слънце през цялото време. Сигурен беше, че отива на място, коренно различно от Ню Йорк. Никой не правеше екскурзии до място като „Голямата ябълка“, както викаха още на този град. Колко хубаво би било да е на онзи кораб и да заминава далеч от фучащите есенни ветрове. „А колко по-хубаво би било, ако не се връщаш пак с него“ — помисли си Сърлс с тъжна усмивка. Е, самолетите бяха по-бързи, а и не трябваше да се връщаш с тях.
Системният оператор, който работеше на командното табло, включи „Зулу“. В 16,10,00 източно поясно време помощният компютър започна да копира нещата, вършени от „Алфа“ и в същото време записвани от „Бета“. Имаше една разлика. Мониторът показваше, че „Зулу“ вървеше малко по-бързо. В такъв ден „Зулу“ обикновено изоставаше, ала сега работеше толкова бързо, че всъщност си „почиваше“ по няколко секунди на всяка минута.
— Чак пушек се вдига, Чък! — възкликна системният оператор.
Сърлс пресуши шишето, хвърли го в най-близкото кошче и се приближи.
— Да, изтрих към десет хиляди реда с кодове. Проблемът не беше в компютрите, а в програмата. Само ни отне малко време, докато създадем правилните пътечки. Мисля, че вече е готово.
— Каква е разликата? — попита старшият оператор. Той разбираше много от софтуерен дизайн.
— Промених йерархичната система, начина, по който прехвърля нещата от едно периферно устройство към друго. Синхронът трябва да се пипне още малко, защото изчисленията не стават така бързо, колкото пощата. Мисля, че мога да го оправя за месец-два, като изхвърля малко боклуци от предната част.