Естествено, „собственост“ не беше правилният термин. Истинските собственици на дружеството бяха отделните вложители, които поверяваха парите си на грижите му, а такова доверие Уинстън никога не забравяше. Макар и взел решение, съвестта го гризеше. Тези хора разчитаха и на подчинените му, ала най-вече на него, понеже неговото име стоеше на най-важната врата. Доверието на толкова хора бе тежко бреме, което носеше с умение и гордост… Но стига вече. Дойде време да се погрижи за нуждите на собственото си семейство — пет деца и вярна жена, на които им беше писнало да „разбират“ защо татко трябва да отсъства толкова много. Нуждите на масите и нуждите на неколцина. Обаче последните му бяха по-близки, нали?
Райзо Ямата влагаше много собствени средства и немалко от общите фондове за многото операции, за да възстанови изтегленото от Уинстън. Макар последният да искаше нещата да станат тихомълком и макар че действието му беше разбираемо за всеки, усещащ бизнеса, то пак щеше да стане повод за приказки. Следователно бе необходимо човекът, който го сменеше, да желае да вложи собствените си пари. Такъв ход би възстановил колебаещото се доверие на всеки. Той щеше да укрепи и съюза между японската и американската финансова система. Докато Уинстън наблюдаваше, се подписваха документи, позволяващи прехвърлянето на фондовете, заради които служители на международни банки в шест страни бяха стояли до късно в кабинетите си. Изключително състоятелен човек беше този Райзо Ямата.
„Не, изключително гъвкав“ — поправи се Уинстън. След като напусна колежа „Уортън“, срещна множество надарени и будни борсови посредници, всичките потайни, интелигентни хора, които се опитваха да скрият хищническата си природа чрез чувство за хумор и благоразположение. Човек скоро си изграждаше нюх за тях. Съвсем просто. Ямата може би смяташе, че произходът му го правеше по-непроницаем, точно както несъмнено вярваше, че е по-умен от средния борсов спекулант, защото щеше да се възползва от скока на цените. Уинстън се усмихна. „Може би, а може би не“ — каза си той, вперил поглед в дванайсетметровата маса. Защо не забелязваше никакво вълнение у него? Японците също имаха емоции. Тези, с които бе сключвал сделки, бяха достатъчно любезни, доволни като всеки нормален човек, че ще направят голям удар на Уолстрийт. Като ги почерпиш и с няколко питиета, изобщо не се различават от американците. Е, малко са по-сдържани, може би леко срамежливи, но са винаги учтиви. Ето какво харесваше най-много у тях, изисканите им обноски — нещо, което можеше да се желае от нюйоркчани. „Това е!“ — помисли си той. Вярно, Ямата беше вежлив, ала не и искрен. При него това беше проформа и нямаше нищо общо със свенливостта. Като малък робот…
„Не, и това не е вярно“ — помисли си Уинстън, когато документите се плъзнаха по масата към него. Просто стената на Ямата бе по-плътна от нормалната, прикриваше по-добре чувствата си. Защо му беше такава стена? Тук нямаше нужда от нея, нали така? В тази зала той бе сред равни. Нещо повече, вече беше сред партньори. Току-що потвърди влагането на парите си, качи личното си благосъстояние на същата лодка, в която плаваха мнозина. С прехвърлянето на почти двеста милиона долара той вече притежаваше над един процент от капитала, управляван от „Колумб“, и това го правеше най-големият самостоятелен инвеститор на компанията. В тази си роля можеше да контролира всеки долар, акция и сделка, свързани с фондовете. Съвсем не бяха най-голямата верига на Уолстрийт, обаче „Колумб груп“ бе една от водещите. Хората поглеждаха към тях за нови идеи и тенденции. Ямата купуваше нещо повече от брокерска къща. Сега той заемаше важно място в йерархията на американските финансови магнати. Името му, почти неизвестно доскоро в Америка, сега щеше да се споменава с уважение, което според Уинстън трябваше да го накара да се усмихне. Но това не стана.
Последният лист стигна до стола му, плъзнат насам от един от главните му служители, който след неговия подпис щеше да стане човек на Ямата. Беше толкова лесно. Един подпис (нищожно количество синьо мастило, оформено по определен начин), и загърбваше единадесет години от живота си. Един подпис предаваше бизнеса му на човек, когото не разбираше.