— Хм, политик — промърмори той сънливо.
— Миналия месец трябваше да отнеса едни документи на Ямата-сан, на тихо местенце недалеч оттук. Всъщност документи за сделката, която днес сключи. Гото го развличаше. Та пускат ме значи, сигурно Ямата-сан е искал да надникна, а момичето при тях… — В гласа му се прокрадна страхопочитание. — Висока, руса, със страшни цици.
— Къде си ги купуват тия американски проститутки? — прекъсна го друг грубо.
— А тя си знаеше мястото — продължи разказвачът. — Седеше си, докато Ямата-сан преглеждаше документите, и чакаше търпеливо. Хич не я беше срам. Страшни цици! — завърши той.
„Значи приказките за Гото са верни — помисли си Номури. — Как, по дяволите, такива хора стигат толкова нависоко в политиката?“ Само след миг се упрекна за глупавия въпрос. Политиците се държаха така още от Троянската война, че и по-отдавна.
— Не можеш да спреш дотук — настоя Таока шеговито.
И мъжът продължи, като описа в подробности сцената и спечели задълбоченото внимание на останалите, които вече знаеха всичката значима информация за жените на всеки от присъстващите и се вълнуваха да чуят описанието на „ново“ момиче с всички медицински подробности.
— На кой му пука за тях? — попита Номури раздразнено, затворил очи. — Те са прекалено високи, краката им са твърде големи, обноските им не струват и…
— Остави го да разкаже — настоя развълнуван глас. Номури сви рамене и отстъпи пред желанието на колегите си, докато умът му записваше всяка дума. Чиновникът имаше набито око и след по-малко от минута той разполагаше с пълно физическо описание. Рапортът щеше да мине през командира на военната база и да стигне до „Ленгли“, защото ЦРУ имаха досиета с личните навици на политици от целия свят. Не съществуваше безполезен факт, макар да се надяваше да се добере до по-полезна информация от сексуалните наклонности на Гото.
Разпитването след мисията се проведе във Фермата, известна официално като лагер „Пири“ — тренировъчна школа на ЦРУ, разположена край междущатската магистрала 64 между Уилямсбърг и Йорктаун, щата Вирджиния. Студените напитки се гаврътваха веднага, щом отвореха кутийките, а двамата мъже разгръщаха карти и обясняваха за шестседмичната командировка, завършила така успешно. Според Си Ен Ен процесът срещу Корп щеше да започне следващата седмица. Нямаше особени съмнения около изхода. Някъде там, в онази екваториална страна, някой вече бе купил пет метра дълго и два сантиметра дебело конопено въже, макар че двамата агенти се питаха откъде щеше да се вземе дървеният материал за бесилката. Кларк реши, че вероятно ще трябва да го внесат. Не забелязаха нищо, което да прилича на дърво.
— Е — рече Мери Патриша Фоли, след като чу окончателната версия. — Май сте свършили добра работа, момчета.
— Благодаря, мадам — отговори Динг галантно. — Джон определено умее да изравя кирливите ризи на хората.
— Учи се от опита ми — изкиска се Кларк. — Как е Ед?
— Мъчи се да свикне с мястото си — отвърна заместник-директорът на оперативния отдел с дяволита усмивка. Тя и съпругът й бяха минали през тренировъчния лагер заедно и тогава Кларк бе един от инструкторите им. Истината за някогашния най-добър семеен екип на ЦРУ беше, че Мери Пат имаше по-добър нюх за операциите, а Ед го биваше повече в планирането. При тези обстоятелства всъщност мъжът й трябваше да заема началническото място, ала назначаването на Мери Пат просто имаше твърде привлекателни политически страни, а и така или иначе те работеха заедно и на практика бяха екип заместник-директори, макар истинският чин на Ед да бе малко мъгляв. — Вие двамата си заслужихте малко почивка. Между другото, получавате официално „браво“ отгоре. — И на двамата не им беше за пръв път. — Знаеш ли, Джон, наистина ти е време да се върнеш обратно.
Тя имаше предвид завръщане на постоянна инструкторска длъжност тук, в източната част на Вирджиния. ЦРУ разширяваше човешкия разузнавателен потенциал — бюрократичен термин за увеличаването на броя на оперативните агенти (известни като шпиони на американските неприятели), които щяха да бъдат използвани в акции. Госпожа Фоли искаше Кларк да помогне при обучението им. В крайна сметка свърши добра работа с нея и съпруга й преди двадесет години.
— Само ако искаш да ме пенсионираш. Навън ми харесва.
— Той си е просто малко глупав, мадам — подхвърли Чавес с лукава усмивка. — Сигурно е от възрастта.
Госпожа Фоли не възрази. Тези двамата бяха сред най-добрите й оперативни екипи, а и тя не бързаше толкова да сложи кръст на успешната операция.