— Сигналът изчезна, телеметричният сигнал изчезна! — извика някой от контролната кула.
Главният японски инженер изръмжа нещо, прилично на псувня според представителя на НАСА, чийто поглед потърси графичния екран. Изчезнал сигнал едва няколко секунди след запалването на крайната степен можеше да означава само едно.
— Случвало ни се е неведнъж — рече американецът със съчувствие. Проблемът бе, че ракетните горива и особено течното гориво, винаги използвано от крайната степен при изстрелване в космоса, бяха в основата си бризантни вещества. Какво можеше да се обърка ли? НАСА и американските военни над четиридесет години откриваха всяка възможна злополука.
Оръжейният инженер не изпусна нервите си както контролиращият полета офицер и американецът до него правилно то отдаде на професионализма му. При това американецът не знаеше, че той е оръжеен инженер. Всъщност дотук всичко мина точно по плана. Резервоарите на крайната степен бяха заредени с бризантно вещество и експлодираха веднага след отделянето на пакета полезен товар.
Полезният товар беше конусовиден предмет, сто и осемдесет сантиметра широк в основата и двеста и шест дълъг. Бе направен от уран-238, което би изненадало и разтревожило представителя на НАСА. Плътен и много устойчив метал, той беше и изключително мъчно топим, тоест устояваше прекрасно на горещина. Същият материал се използваше за полезния товар на много американски космически апарати, ала нито един от тях не бе собственост на Националното управление по въздухоплаване и изследване на космоса. За да сме по-точни, предмети с почти същите размери и форма бяха поставени на върха на няколкото оставащи ядрени стратегически оръжия, които САЩ сега демонтираха по споразумение с Русия. Преди повече от тридесет години някакъв инженер изтъкнал, че след като уран-238 е идеален материал, издържащ на нагряването при балистично връщане в атмосферата, и същевременно изгражда третата степен на термоядрения взрив, не вижда защо да не изгражда и корпуса на падащата през плътните въздушни слоеве бомба. Тази идея винаги бе блазнила инженерите и накрая била изпробвана, одобрена и от 60-те години се превърнала в постоянна част от американския стратегически арсенал.
Полезният товар, до съвсем скоро част от ракетоносителя Н-11, беше точен макет на ядрена бойна глава, и докато „Кехлибарено топче“ и други наблюдателни станции проследяваха останките от крайната степен, този уранов конус падаше към земята. Той не интересуваше американските камери, понеже в крайна сметка представляваше само полезен товар за орбитални опити, неуспял да достигне скоростта, нужна за обикаляне около Земята.
Американците също така не знаеха, че търговският кораб „Такуйо“, спрял по средата на пътя между Великденските острови и перуанския бряг, не се занимаваше с научноизследователската риболовна работа, която би трябвало да върши. На два километра източно от „Такуйо“ имаше гумен сал с локатор от системата за глобално разпознаване и радиостанция. Корабът нямаше радар за проследяване на падащи балистични цели, но връщащият се в атмосферата предмет сам извести появата си в утринния здрач. Нагорещен до бяло от триенето при преминаването през гъстите слоеве, той профуча като метеор точно в определения миг и остави огнена диря, сепвайки допълнителните наблюдателни постове на пристана, които знаеха какво да очакват и все пак бяха поразени. Те бързо обърнаха глави да го проследят и видяха, че цопна едва на двеста метра от сала. По-късно изчисленията щяха да покажат, че точката на воден контакт е била точно на двеста и шестдесет метра встрани от планираното. Съвсем не бе идеално и за разочарование на някои беше с една класа под най-новите американски ракети, ала за целите на експеримента бе напълно достатъчно. Нещо повече: опитът се проведе пред целия свят и пак остана незабелязан. След секунди бойната глава освободи надуваем балон, който да я държи на повърхността. Спусната от „Такуйо“ лодка вече се готвеше да изтегли въжето, за да може върналата се в атмосферата бомба да бъде прибрана и данните й анализирани.
— Няма да е лесно, нали? — попита Барбара Линдърс.
— Да, така е. — Мъри не смяташе да я лъже. През последните две седмици бяха станали наистина много близки, даже по-близки, отколкото бе госпожица Линдърс с психотерапевтката си. През това време обсъдиха всеки аспект на изнасилването повече от десет пъти, направиха записи на всяка дума плюс печатни копия и провериха повторно всеки факт дотам, че снимките от кабинета на бившия сенатор бяха сравнени с цвета на мебелировката и килимите. Всичко съвпадна. Е, имаше няколко несъответствия, но съвсем малко, а и всичките бяха незначителни. Същината на случая остана незасегната. Всичко това обаче не променяше факта, че щеше да е адски трудно.