— Просто исках да изразя доверието ни в теб и в твоите хора. Използвайте ни за учебна мишена — добави той.
В бойния информационен център на „Муцу“ ракетните специалисти вече правеха точно това, ала адмиралът знаеше, че няма смисъл да му го казва.
— Радвам се, че чувам гласа ти отново. Сега трябва да ме извиниш. Имам доста работа тук.
— Разбрано, Юсуо. Край. — Сато махна пръст от копчето на радиостанцията и каза по интеркома: — Виждате ли? Те си вършат работата и ние трябва да си вършим нашата.
Вторият пилот не бе толкова сигурен, обаче Сато беше летецът на този „Боинг“ 747 и запазвайки спокойствие, той се съсредоточи върху управлението. Като повечето японци, човекът бе възпитан да мисли за войната като за нещо, което трябва да се избягва с такова усърдие, с каквото се избягва чума. Светкавичното развитие на конфликта с Америка… Е, да, за ден-два беше приятно да дадеш урок на надменните гайджин, но тук говореше фантазията, а сега нещата ставаха все по-реални. Сетне дойде изявлението с две остриета, че родината му е инсталирала ядрени оръжия, което представляваше достатъчно безумие, за да бъде последвано веднага от твърдението на американците, че оръжията са били унищожени. В края на краищата това бе именно американски самолет, „Боинг“ 747-400PIP, произведен преди пет години, обаче последна дума на техниката във всяко отношение, надежден и стабилен. Имаше малко неща, които оставаха на Америка да научи за самолетостроенето, а щом този го биваше толкова много, то колко по-страховити бяха военните им самолети? Моделите, които използваха военновъздушните сили на родината му, бяха копия на американски конструкции… Като се изключеха разузнавателните 767, за които бе чувал толкова много: първо колко непобедими са те, а в последно време как са останали само няколко от тях. Тази лудост трябваше да се спре. Не го ли разбираха всички? Реши, че някои сигурно разбираха, иначе защо щеше да е самолетът му наполовина пълен с хора, които не желаеха да останат на Сайпан въпреки някогашния си ентусиазъм?
„Капитанът обаче е сляп за всичко това, нали?“ — запита се вторият пилот. Тораджиро Сато седеше до него, неподвижен като камък на лявата седалка, сякаш всичко е нормално, когато то очевидно не беше.
Трябваше само да погледне надолу към огряното от следобедното слънце море, за да види тези разрушители… И какво правеха те? Бранеха родните им брегове от евентуална атака. Какво нормално имаше в това?
— „Контрол“, тук „Сонар“.
— „Контрол“ слуша. — В следобедната вахта управлението пое Клагет. Той искаше екипажът да го види в действие и което бе по-важно, искаше да не губи усет как да контролира подводницата си.
— Вероятност за многобройни контакти на юг — докладва главният оператор на сонара. — Курс едно-седем-едно. Приличат на движещи се с голяма скорост кораби, сър, улавям импулси и много високи обороти на винта.
„Крайно време е“ — помисли си капитанът и отново се отправи към сонарното отделение. Възнамеряваше да нареди да бъде проектирана траекторията им, но когато се обърна, за да го стори, видя, че двама старшини рулеви вече я съставяха и че анализаторът за вълнови траектории печаташе първия анализ на разстоянието. Сега моряците му бяха изцяло тренирани и нещата просто ставаха механично, само че малко по-добре. Те не само действаха, а и мислеха.
— Най-вероятно са много далеч, но погледнете всичко това — рече операторът. Очевидно ставаше дума за истински контакт. Данните се появяваха на четири различни честоти. После старшината вдигна слушалките си. — Звучи като шум от цяла група въртящи се винтове… Много двигатели и образуващи се частични вакууми, трябва да са много кораби, плаващи в колона.
— Ами нашето приятелче? — поинтересува се Клагет.
— Подводницата ли? Отново затихна, вероятно просто се влачи на акумулатори с около пет възла, може и по-малко. — Този контакт беше на цели тридесет километра, малко отвъд обичайния обхват на засичане.
— Сър, първоначалният анализ на разстоянието до новите контакти показва сто километра плюс хиляда метра, контакт в конвергентната зона — съобщи друг оператор.
— Курсът е постоянен. Дори не шавват встрани. Насочили са се право към нас, или почти. Движат се с пълна мощност. Какви са атмосферните условия на повърхността, сър?