— И с какво разполагаме досега?
— Все още с нищо съществено — отвърна Мери Пат. — Научихме обаче някои интересни неща за Хироши Гото. Има си лоши навици. — Тя обясни какво има предвид.
— Не ни обича много, а?
— Американките доста му харесват.
— Трудно можем да използваме този факт. — Райън се облегна. Беше противно, особено за човек, чиято по-голяма дъщеря скоро ще тръгне с момчета; това бащите приемаха трудно и при най-добрите обстоятелства. — Има много осъдени души, МП, и не можем да спасим всички — каза Джак, без да е много убеден.
— Тази история намирисва, Джак.
— Защо мислиш така?
— Не зная. Може би заради наглостта. Тоя тип може да им стане премиер след седмица-две. Повечето дзайбацу го подкрепят. Сегашното правителство е нестабилно. Би трябвало да се прави на опитен държавник, а не на опитен курвар и така да излага на показ младото момиче…
— Различни култури, различни правила. — Райън направи грешката да затвори за миг уморените си очи и във въображението му се появи мисъл, предизвикана от думите на госпожа Фоли: „Тя е американска гражданка, Джак. Тези хора плащат заплатата ти.“ Отвори пак очи. — Опитен ли е служителят ти?
— Много е умен. В страната е от шест месеца.
— Вербувал ли е вече някого?
— Не, има заповеди да действа бавно. Там няма друг начин. Обществото им има различни правила. Набелязал е двама недоволни и не бърза.
— Ямата и Гото… Няма логика. Ямата току-що взе дял от управлението на Уолстрийт чрез „Колумб груп“, компанията на Джордж Уинстън. Познавам Джордж.
— Онзи с взаимните фондове?
— Същият. Той просто ги остави и Ямата изникна да заеме мястото му. Говорим за големи мангизи, МП. Най-малко сто милиона трябват, за да бъде приет. Значи твърдиш, че политик, който открито признава, че не харесва Съединените щати, се навърта около индустриалец, току-що сгодил се с финансовата ни система. По дяволите, може би Ямата се опитва да обясни на онзи как е устроен животът.
— Какво знаеш за господин Ямата? — попита тя.
Въпросът го хвана съвсем натясно.
— Аз? Не много, просто още едно име. Ръководи голям конгломерат. Да не е една от мишените ти?
— Именно.
Райън се усмихна малко кисело.
— МП, сигурна ли си, че нещата са достатъчно сложни? Защо не включиш още някой елемент?
В Невада хората чакаха слънцето да се скрие зад планините, преди да започнат планираното рутинно учение, макар и с някои направени в последния момент изменения. Всички щабни офицери бяха опитни мъже, и все пак останаха смаяни при първото си посещение в „Страната на мечтите“, както служещите в авиацията все още наричаха тайния си полигон при езерото Грум. На това място се изпробваха „неуловими“ самолети и районът бе отрупан с радари и други системи, които да определят до каква степен всъщност им се изплъзват тези машини. След като слънцето най-сетне изчезна и ясното небе притъмня, хората се качиха по самолетите, които се вдигнаха за нощни изпитания. Мисията тази вечер беше да се приближат до въздушните позиции при базата „Нелис“, да доставят някаква артилерийска техника и да се върнат до езерото Грум, без да бъдат засечени. Това щеше да е достатъчно трудно.
Джексън, нахлупил униформената си фуражка, наблюдаваше най-новото попълнение в технологиите за заблуждаване на радари „Стелт“. „Команч“ имаше някои интересни прояви в това поприще, както и в специални операции, с което бързо се превръщаше в най-актуалната машина на Пентагона. Армията заяви, че правят истинско магическо шоу, което си заслужава да се види, и той дойде да гледа…
— Оръжия, оръжия, оръжия! — възкликна щабният офицер по патрулната честота деветдесет минути по-късно. Сетне добави по интеркома: — Господи, каква красива гледка!
Рампата на военновъздушната база „Нелис“ приютяваше най-голямото авиокрило изтребители, подсилено днес още повече от две гостуващи ескадрили за предстоящата операция „Червен флаг“. Това предоставяше на двадесетмилиметровото оръдие на неговия хеликоптер „Команч“ над сто мишени и той откри огън покрай равните редици самолети, преди да се обърне и да напусне района в посока юг. Видя казината на Лас Вегас, докато правеше лупинг, за да отвори място за другите два команча, сетне отново се спусна на петнадесет метра над неравния пясък и пое курс на североизток.