Първата вълна от двадесет ракети „Томахоук“ сега се носеше нагоре. Те бяха летели на едва три метра от вълните към отвесните скали на източния бряг на Сайпан. Автоматични снаряди, те не притежаваха способността да избягват или дори да засичат насочени към тях оръжия, така че първата струя от зенитни ракети „Пейтриът“ свърши добра работа и дванадесетте изстрела дадоха десет попадения, обаче незасегнатите десет в момента се издигаха нагоре, всичките насочени към едно и също място. Още четири от крилатите ракети бяха поразени от управляемите снаряди, а петата загуби мощност и се заби в канарата на Лаолао Катан. Тук радарите на ракетите „Пейтриът“ ги загубиха и командирите на батареята извикаха няколко предупреждения към радарните оператори, ала твърде късно, за да има от тях някаква полза, и на върха на хълма Такпочао една след друга се взривиха пет четиристотин и петдесет килограмови бойни глави.
— Това приключва проблема — каза Кларк, когато тътенът утихна. Сетне замълча, за да се ослуша. Сега и други бяха излезли на открито и стояха в района около задънената улица. Откъслечни освирквания се присъединиха към хора от радостни викове, който заглуши крясъците на отговарящите за ракетите екипи на хребета източно от тях.
Изтребителите все още излитаха от базата „Коблър“ под тях, предимно по двойки и от време на време някой сам. Сините пламъци от дюзите им прорязваха небето и угасваха, когато японските самолети се обръщаха, за да се групират и да посрещнат внезапното нападение срещу острова. Най-накрая Кларк и останалите чуха електрическото жужене на последния оцелял разузнавателен „Хоукай“, който тръгна последен от всички въпреки съвета на вече мъртвите радарни оператори.
За няколко секунди островът се смълча и въздухът остана странно празен, докато хората със затаен дъх очакваха второто действие от среднощната драма.
Само на осемдесет километра от брега американската подводница „Пасадена“ и още три от клас SSN се качиха почти до повърхността и всяка изстреля по шест ракети. Някои от тях бяха насочени към Сайпан. Четири се отправиха към Тиниан. Две към Рота, а останалите се понесоха по гребените на вълните към военновъздушната база „Андерсън“ на Гуам.
— Вдигни перископа! — заповяда Клагет. Перископът се издигна със съскане, задвижван от хидравликата. — Задръж! — извика той, когато върхът на приспособлението се подаде над водата. Започна да го върти бавно, като оглеждаше небето за светлини. Нямаше такива. — Добре, сега антената. — Ново съскане оповести вдигането на УВЧ антената. Капитанът не се откъсваше от перископа и все още оглеждаше околността. После махна с дясната си ръка. Радарът улавяше някакви неясни сигнали от далечни предаватели, обаче нямаше нищо, способно да засече подводницата.
— КОЛИТЕ от „ИНДИ“, тук МЕХАНИЦИТЕ, край — обади се свързочникът по един микрофон.
— Слава богу — възкликна гласно Рихтер и включи микрофона си. — МЕХАНИЦИ, тук „ИНДИ“-ВОДАЧ, идентифицирайте се, край.
— Уиски „Фокстрот“.
— Чарли Танго — отвърна Рихтер, като сравняваше радиопаролите от наколенника си. — Пътувахме пет часа и едно питие ще ни дойде наистина добре, край.
— Останете в готовност — бе отговорът.
— Качете ни на повърхността — нареди Клагет по интеркома. — До всички! Вдигаме подводницата на повърхността, поддържайте бойна готовност. Армейските екипи да са готови за действие.
Нужните приспособления се намираха до аварийния изход в средата на подводницата и по-големия херметически люк, предназначен за съхраняване на насочващата апаратура за балистични ракети. Един от ремонтните екипи на „Тенеси“ стоеше наблизо, за да подава приспособленията, а един главен старшина щеше да се заеме с макарата с маркуча за гориво, скрита в тавана на ракетното отделение.
— Какво е това? — попита „ИНДИ“-2 по радиостанцията. — Водач, тук Втори, хеликоптер северно от нас. Повтарям, хеликоптер на север, голям е.
— Свалете го! — заповяда веднага Рихтер. Не можеше да има приятелски хеликоптери наоколо. Той обърна и увеличи височината, за да огледа лично. Натрапникът дори бе включил сигналните си светлини. — МЕХАНИЦИ, тук „ИНДИ“-ВОДАЧ, на север от нас се движи хеликоптер. Дайте ми информация, край.
Клагет не го чу. „Тенеси“ току-що бе изскочила на повърхността и той стоеше до стълбата, извеждаща на покрива на подводницата. Шоу взе микрофона.
— Сигурно е хеликоптер за борба с подводници от разрушителя, който току-що потопихме… Свалете го във водата, свалете го веднага!