— Тъй вярно. — След секунда се чу слаб шум, просто едно разтърсващо изпускане на сгъстен въздух.
— Имаме ли подготвен ССП? — попита Клагет, въпреки че бе дал изрични заповеди за това.
— Във втора тръба, сър — отвърнаха от огневия отсек.
— Загрейте го:
— Направено е, сър.
— Чудесно. — Капитан Клагет си позволи да си поеме дълбоко дъх и да помисли. Не разполагаше с много време, но все пак имаше малко. Дали японското торпедо го биваше? „Тенеси“ се движеше с десет възла, тъй като в „Рулевото“ не бяха получавали заповеди за ускорение след потапянето, и се намираше на деветдесет метра дълбочина, измерена от кила надолу. Хубаво. — „Шестинчово“ отделение, подгответе три метални кутии, които да изстреляте при моя команда.
— Очакваме заповедта, сър.
— Програмирайте самоходния симулатор за деветдесет метра, да се извърти толкова рязко, колкото позволява тази дълбочина. Активизирайте го веднага щом напусне тръбата.
— Изчакайте… готово. Тръбата е подготвена.
— Огън!
— ССП е изстрелян, сър.
— „Шестинчово“ отделение, огън!
„Тенеси“ отново потрепери, тъй като във водата бяха изхвърлени три симулатора, както и подобната на торпедо примамка. На приближаващото торпедо сега му се предлагаше много примамлива лъжлива мишена.
— Качете ни на повърхността! Аварийно изплаване!
— Тъй вярно, аварийно изплаване — отвърна старшият в „Рулевото“ и се протегна към въздушния колектор. — Изплаваме право нагоре!
— Разбрано, право нагоре — повтори щурманът и дръпна контролният лост.
— „Контрол“, тук „Сонар“. Приближаващите торпеда са все още в търсещ режим. Нашето вече непрекъснато приема импулси. Подушило е нещо.
— Торпедата им приличат на ранните версии на модел 48, като овце са — каза спокойно Клагет. Държанието му беше фалшиво и той го знаеше, ала екипажът може и да не го усещаше. — Спомнете си трите правила за модел 48. Целта трябва да е сериозна, трябва да е на повече от осемстотин метра и трябва да следва някакъв курс. Щурман, стоп машини!
— Тъй вярно. Сър, от машинното отделение докладват, че заповедта е изпълнена.
— Много добре, сега ще я оставим да се носи по инерция — рече капитанът, понеже вече нямаше какво да нареди. Погледна към армейците и им намигна. Те изглеждаха доста бледи. „Е, това е едно от предимствата да си негър, нали?“ — помисли си Клагет.
„Тенеси“ се килна под тридесетградусов наклон, изгуби повечето от досегашната си скорост, докато се изкачваше и даже повали няколко човека — толкова рязка бе маневрата. Клагет се хвана за червено-белите ръкохватки на перископа, за да запази равновесие.
— Дълбочина?
— Излизаме на повърхността, сър! — докладва щурманът. След секунда ги връхлетя вълна от външен шум, след което подводницата зашеметяващо се гмурна обратно под водата.
— Подгответе се за пълна тишина.
Сега двигателят спря. „Тенеси“ се подмяташе от вълните, докато деветдесет метра по-надолу и около километър по-назад самоходният симулатор на подводница се въртеше около мехурчетата на примамките. Направи всичко, което беше по силите му. Един от моряците бръкна в джоба си за цигара и осъзна, че е загубил пакета си, докато е бил на палубата.
— Торпедото ни превключи на приемащ режим — докладва сонарният оператор.
— Дясно на борд! — нареди Угаки, като се опитваше да бъде спокоен и успяваше. Американското торпедо обаче бе профучало право покрай симулатора… точно както направи преди и неговото. Огледа централния пост. Лицата на всички бяха обърнати към него, както предния път, но сега противниковата подводница стреля първа въпреки предимството му и трябваше само да погледне торпедната траектория, за да разбере, че никога няма да узнае дали втората му атака срещу подводница е била успешна или не.
— Съжалявам — каза той на екипажа си и няколко човека имаха време да кимнат в знак, че приемат неговото последно и искрено извинение.
— Попадение! — извика сонарният оператор.
— Благодаря, „Сонар“ — рече Клагет.
— Вражеските торпеда се въртят под нас, сър и като че ли… Да, преследват симулатора… Улавяме откъслечни импулси, но…
— Но ранната версия на модел 48 не засичаше неподвижни цели на повърхността, старшина — каза тихо капитанът. Двамата може би бяха единствените хора на борда, които дишаха. Е, вероятно и Кен Шоу, застанал при огневия пулт. Това, че не можеха да чуят свръхзвуковите сигнали на торпедния сонар, само влошаваше нещата.
— Тези скапани машинки ще се движат вечно.
— Така е. — Клагет кимна. — Вдигнете електронната антена — добави той, като размисли. Мачтата с чувствителни елементи се показа веднага и всички се присвиха при шума.