— Ъ, капитане, улавям въздушен радар, курс три-пет-едно.
— Мощност?
— Малка, ала се засилва. Вероятно е самолет P-3, сър.
— Добре.
На армейския офицер му дойде множко:
— И просто ще си стоим неподвижно?
— Точно така.
Сато приземи пътническия 747, общо взето, по памет. На пистата нямаше никакви светлини, но луната му стигаше, за да вижда какво прави, и вторият пилот за пореден път се възхити на уменията му, когато лампичките на самолета се отразиха в рефлекторите на земята. Кацането стана малко вдясно от средното платно, обаче Сато успя да измине пистата по права линия, като този път не хвърли както обикновено поглед на по-младшия авиатор. Той вкарваше самолета в терминала, когато в далечината нещо проблесна.
Изтребителят на майор Сато беше първият „Ийгъл“, който се върна в „Коблър“, като фактически по пътя задмина два повредени самолета. На земята имаше оживление, но единственият разговор в ефира бе несвързан. Така или иначе той нямаше голям избор. Изтребителят му вече се движеше на бензинови пари и по памет, а всичките датчици за горивото не отчитаха почти нищо. Също без осветление, авиаторът избра най-подходящия полегат наклон и кацна точно където трябваше. Той не забеляза боеприпаса с размерите на бейзболна топка, който колесникът му улучи. Носът на изтребителя се сплеска, японският „Ийгъл“ поднесе и се преобърна отвъд края на пистата. В резервоарите имаше точно толкова бензинови пари, колкото да се образува искра, и последвалата експлозия разпиля множество части из „Коблър“. Следващият „Ийгъл“, на километър след Сато, се приземи на друга писта и също избухна. Останалите двадесет изтребителя косо завиха и като се отдалечиха, поискаха инструкции по радиостанциите си. Шест се пренасочиха към гражданското летище. Останалите се приближиха към двете големи писти на остров Тиниан, без да знаят, че те също бяха осеяни със скупчени муниции от вълната от ракети „Томахоук“. Приблизително половината успяха да се приземят, без да се натъкнат на някой взрив.
Адмирал Чандраската се намираше в командния център и наблюдаваше радарния екран. Скоро щеше да му се наложи да отзове изтребителите си. Не му се нравеше да излага на риск пилотите си в нощни операции, ала американците имаха солидно присъствие във въздуха и правеха поредната си демонстрация на мощ. Естествено, те биха могли да нападнат и разрушат флотилията му, ако пожелаеха, но важеше ли това и сега? При течащата война с Япония щеше ли Америка да предпочете започването на нови бойни действия? Не. Специалният му отряд от самолетоносачи сега бе в открито море и след два дни, по залез-слънце, моментът щеше да настъпи.
Бомбардировачите В-1 бяха по-ниско, отколкото авиаторите си спомняха да са летели някога с тях. Те бяха запасняци и предимно пилоти на пътнически самолети, изпратени за пръв път от години с истински бойни самолети от изключително благодетелния Пентагон, макар и не без съветите на няколко висши членове на Конгреса. За учебни бомбардировки над суша те следваха стандартна височина за проникване от не по-малко от шестдесет метра, а по-често деветдесет, защото дори във фермите в Канзас имаше вятърни мелници, а и хората издигаха радиопредавателни кули на най-невероятни места… обаче не и в морето. Тук те бяха слезли до петнадесет метра и направо димяха, както забеляза един от летците, изнервен от факта, че е поверил самолета си на системата за ориентиране по терена. Осемчленната му формация се отправи право на юг, след като зави покрай нос Дондра. Останалите четири при достигането до друг навигационен знак се насочиха на северозапад. Пред него имаше голямо електронно оживление, което бе достатъчно, за да го изнерви, макар че нито един от сигналите не беше насочен все още към него. Той се отдаде на чистото въодушевление от момента, докато летеше със скорост минус едно по числото на Мах, и то толкова ниско, че бомбардировачът му оставяше различна инверсионна следа; приличаше по-скоро на състезателен катер и едва ли не можеше да си сготви малко риба на път за…
„А, ето ги.“
— Нисколетящи обекти откъм север!
— Какво? — Адмиралът вдигна глава. — Разстояние?
— По-малко от двадесет километра, приближават много бързо!
— Ракети ли са?
— Неизвестно, адмирале!
Чандраската погледна проектираната траектория. Да, идваха от посока, противоположна на самолетите от американските самолетоносачи. Изтребителите му не бяха в изгодна позиция, за да…
— Приближаващи самолети! — извика един от наблюдателните постове.