— Добре се справи, Джак — рече Дърлинг.
— Сър, ако бях успял да си свърша работата както трябва, войната изобщо нямаше да започне — отговори Райън след кратка пауза. Спомни си, че задвижи нещата в тази посока… с около седмица закъснение, за да има какъвто и да е ефект. По дяволите!
— Е, изглежда, предотвратихме конфликта с Индия според току-що получената телеграма от Дейв Уилямс. — Президентът замълча. — А какво ще правим с това?
— Нека първо се тревожим за заключителните военни действия.
— А после?
— Предлагаме им достоен изход. — Като уточни подробностите, Джак с удоволствие забеляза, че Шефът е съгласен с него.
Дърлинг премълча, че предстоеше още нещо, за което обаче трябваше да помисли още малко. За момента беше достатъчно, че Америка, изглежда, печелеше тази война, а с нея той печелеше и преизбирането си, загдето спаси икономиката и защити правата на американски граждани. „Изминалият месец бе доста интересен“ — мислеше си той, докато гледаше другия мъж в кабинета и се питаше какво би могло да стане без него. След като Райън излезе, президентът поиска да го свържат с Хълма.
Друго предимство на радарните самолети беше, че те правеха броенето на попаденията много по-лесно. Не можеха винаги да покажат коя ракета кой самолет е свалила, но определено отчитаха изчезването им от екрана.
— „Порт Роял“ докладва завръщане на всички хеликоптери — съобщи един говорител.
— Благодаря ви — рече Джексън. Надяваше се, че армейските авиатори не са прекалено разочаровани, че са кацнали на разрушител вместо на „Джони Реб“, ала мястото на палубата му трябваше.
— Преброих двадесет и седем свалени самолета — докладва Санчес. Три от собствените му изтребители бяха паднали, а само един от пилотите бе спасен. Загубите в хора и материалните щети бяха по-леки от очакваното, макар че този факт не правеше писането на писма по-лесна задача за командира на авиогрупата.
— Е, не прилича съвсем на лов на пуйки, но не беше лошо. Прибави още четиринадесет, унищожени от ракетите „Томахоук“. Това е около половината им потенциал от изтребители, в който влизат повечето им F-15, а им остана и само един „Хъмър“. Отсега нататък ще изпитват остър недостиг. — Командирът на бойната група прегледа другите данни. Един потопен разрушител, а останалите им кораби със системи „Егида“ са били на неподходяща позиция, за да се намесят във военните действия. Осем със сигурност унищожени подводници. Целият оперативен замисъл се свеждаше до това първо да откъснат ръцете от тялото, точно както бяха направили в Персийския залив, а осъществяването му се оказа дори по-лесно над вода, отколкото над суша. — Бъд, ако ти командваше противниковата страна, какво би опитал сега?
— Ние все още не можем да нахлуем на островите. — Санчес направи пауза. — Те са губещите, както и да го погледнеш, обаче последния път, когато трябваше да прелетим оттам… — Той погледна началника си.
— Там е въпросът. Бъд, приготви един „Томкет“, в който да летим заедно.
— Слушам, сър. — Санчес се отдалечи.
— Дали си мислиш същото, което аз… — Капитанът на „Стенис“ повдигна вежда.
— Какво имаме да губим, Фил?
— Един прекрасен адмирал — отвърна тихо той.
— Къде държите радиостанциите на този шлеп? — попита Джексън и му намигна.
— Къде бяхте? — попита изненадано Гото.
— Криех се, след като покровителят ви ме отвлече. — Кога влезе, без да бъде съобщено за него, седна, без да го поканят, и изобщо показваше пълна липса на обноски, което говореше за възобновената му власт. — Какво имате да кажете в своя защита? — запита бившият премиер своя приемник.
— Не можете да ми говорите така. — Ала даже тези думи прозвучаха немощно.
— Направо изумително! Довеждате нацията ни до разруха, а настоявате за уважението на човек, когото господарят ви едва не уби. С ваше знание ли действаше той? — попита с безразличие Кога.
— Не, разбира се… А кой уби…
— Кой уби престъпниците ли? Не съм аз — увери го той. — Има един по-важен въпрос: какво ще предприемете?
— Ами още не съм решил. — Този опит за твърдо изказване се провали по няколко пункта.
— Искате да кажете, че още не сте говорили с Ямата.
— Решенията вземам сам!
— Чудесно. Направете го сега.
— Не можете да ми заповядате.
— И защо не? Скоро ще се върна на този пост. Имате избор. Или ще подадете оставка тази сутрин, или днес следобед ще се изкажа в парламента и ще поискам вот на недоверие. На този вот няма да издържите. При всички положения с вас е свършено. — Кога стана и си тръгна. — Съветвам ви да приключите кариерата си достойно.