— Генерале, може ли да разговаряме насаме?
Арима кимна и го въведе в нещо, което приличаше на кръстоска между бърлога и кабинет. Роби седна, а домакинът му беше така добър да му даде чаша ледена вода.
— Вашият чин е…
— Аз съм командир на седемдесет и седми специален отряд. Предполагам, че вие сте командирът на японските военни части на Сайпан. — Джексън пресуши чашата. Изключително го дразнеше фактът, че се поти, обаче нищо не можеше да направи.
— Правилно.
— В такъв случай, сър, аз дойдох, за да ви помоля да се предадете. — Надяваше се, че генералът знае семантичната разлика между „моля“ и „настоявам“, нормалния глагол за този случай.
— Не съм упълномощен за това.
— Генерале, онова, което се готвя да ви кажа, е позицията на моето правителство. Можете да напуснете островите с мир. Можете да вземете със себе си и леката артилерия. Тежката ви артилерия и самолетите ще останат и тяхната съдба ще бъде решена по-късно. Засега настояваме всички японски граждани да напуснат острова до възстановяване на нормалните отношения между страните ни.
— Не съм упълномощен да…
— Ще кажа същото на остров Гуам след два часа, а в момента американският посланик в Токио моли за среща с вашето правителство.
— Не сте в състояние да си върнете дори този остров, камо ли пък всичките.
— Вярно е — призна Джексън. — Също така е вярно, че лесно можем да попречим на всички кораби да влизат или напускат японските пристанища за неопределен период от време. По същия начин можем да прекъснем въздушните и морските връзки на този остров.
— Това е заплаха — изтъкна Арима.
— Да, сър, наистина е заплаха. Ще дойде време, когато страната ви ще започне да гладува. Икономиката й ще изпадне в пълен застой. Това не е в ничий интерес. — Той направи пауза. — До този момент пострадаха само военни. Държавата ни плаща, за да поемаме рискове. Ако нещата продължават да вървят така, всички ще пострадат от това, ала най-много родината ви. Ще се натрупа също така допълнителна неприязън у двете страни, а действията ни би трябвало да са насочени към възстановяването на нормалните отношения: толкова бързо, колкото обстоятелствата позволяват.
— Не съм упълномощен да…
— Генерале, преди петдесет години можехте да го кажете, тъй като въоръжените ви сили имаха навика да се бият до последния човек. Те имаха също навика да се отнасят към хората в териториите, които окупирахте, по начин, който дори вие сигурно намирате за варварски… Казвам го, понеже се държахте почтено във всички отношения или поне така показва информацията ми. Благодаря ви за това, сър. — Джексън продължаваше да говори равномерно и учтиво. — Сега не са четиридесетте години. Не съм бил роден, когато войната е свършила, а и самият вие сте били невръстно дете. Едно такова поведение принадлежи на миналото. За него няма място в днешния свят.
— Войниците ми се държаха както подобава — съгласи се Арима, който не знаеше какво друго да каже при тези обстоятелства.
— Човешкият живот е скъпа стока, генерал Арима, прекалено скъпа, за да се хаби ненужно. Ние ограничихме бойните си действия с важни военни обекти. Все още не сме наранили невинни хора, вие също. Но ако тази война продължи, положението ще се промени и последствията ще са по-тежки за вас, отколкото за нас. Това не прави чест на никого. Така или иначе сега трябва да отлетя за Гуам. Знаете как да се свържете с мен по радиостанцията. — Той стана.
— Налага се да изчакам заповедите на правителството ми.
— Разбирам — отвърна Роби, благодарен за факта, че Арима възнамеряваше да спази тези заповеди… от неговото правителство.
Обикновено, когато Ал Трент идваше в Белия дом, биваше придружаван от Сам Фелоус, член на една от основните опозиционни партии в Следствената комисия, ала не и този път, защото Сам все пак бе от друга партия. Имаше и представител на партийното му ръководство от Сената. Късният час превръщаше срещата в политическа, тъй като по-голямата част от персонала на Белия дом си беше отишъл за днес, а президентът си позволяваше да се разсее от напрежението на поста си.
— Господин президент, подразбрах, че всичко е минало добре.
Дърлинг кимна предпазливо.
— Министър-председателят Гото все още не може да се срещне с посланика. Не сме сигурни защо, но посланикът Уайтинг казва да не се тревожим. Общественото мнение там бързо се измества в наша полза.
Трент си взе питие от военноморския стюард, който обслужваше Овалния кабинет. Тази част от персонала на Белия дом сигурно си съставяше списък с предпочитаните от важните личности питиета. За Ал това бе водка „Финиш Абсолют“ с тоник — навик, започнал в университета „Тъфтс“ преди четиридесет години.