— Вярно — съгласи се Кук и си наля още една чаша бяло вино. Би могъл да каже: „Но, Сейджи, изобретението е тяхно и те искат да извлекат печалба от него“, обаче не го направи. — Защо вашите хора не…
Сега бе ред на Сейджи Нагумо да въздъхне.
— Вашите хора се изхитриха. Те наеха изключително умен адвокат в Япония и патентът им беше признат за отрицателно време. — Той пък би могъл да добави, че му е обидно, задето гражданин на неговата страна може да е толкова продажен, ала това би било неуместно предвид обстоятелствата. — Е, вероятно накрая ще се вслушат в гласа на разума.
— Може би тук е моментът да отстъпите, Сейджи. Най-малкото смекчете предложението си за лицензния договор.
— Защо, Крис?
— Президентът се интересува от въпроса. — Кук направи пауза, след като видя, че Нагумо още не разбираше. — „Диърфийлд“ е в избирателния окръг на Ал Трент. Той пък има доста власт на Хълма. Председател е на следствената комисия.
— Е, и?
— И е хубаво да държим Трент доволен.
Нагумо обмисли аргумента за около минута, като отпиваше от виното и зяпаше през прозореца. Ако фактът му бе известен по-рано същия ден, можеше да поиска разрешение да отстъпят по този пункт, но не го знаеше и не го направи. Промяната сега би означавала, че си признава грешката, а Нагумо мразеше това не по-малко от всеки друг човек в света. Реши, че вместо това ще внесе подобрено предложение за лицензни права… без да знае, че като не прие да изгуби престижа си, той щеше да спомогне за нещо, за чието предотвратяване иначе би опитал всичко.
5.
ТЕОРИЯ НА СЛОЖНОСТТА
Нещата рядко се случват поради една-единствена причина. Дори най-хитрите и най-опитните манипулатори признават, че в основата на истинското изкуство трябва да е използването на нещата, които те не могат да предвидят. На Райзо Ямата знанието обикновено му действаше успокоително. Обикновено знаеше какво да прави, когато неочакваното се случеше… Но не винаги.
— Вярно, периодът беше смутен, но сме виждали и по-лошо — подхвана един от гостите му, — пък и отново сме самостоятелни, нали?
— Принудихме ги да отстъпят за компютърните чипове — изтъкна друг. Всички около ниската маса закимаха.
„Те са просто слепи“ — каза си Ямата. Нуждите на родината му изцяло съвпадаха с възникналата възможност. Съществуваше нов свят и въпреки постоянните изявления на Америка за новия ред в този нов свят, единствено безредие бе заменило ако не стабилната, то поне предвидима епоха на последните три поколения. Сега за съвременните умове симетрията на Изтока и Запада стоеше толкова назад в историята, че изглеждаше като далечен и неприятен кошмар. Руснаците все още се олюляваха от погрешния си експеримент, американците също, макар че тези глупаци до голяма степен сами си причиняваха болката, и то след случилото се. Вместо само да поддържат мощта си, американците я бяха загърбили в момент на върховно господство (нещо често срещано в историята им) и в повяхването на две бивши велики сили прозираше възможност за една страна, заслужаваща величие.
— Това са незначителни неща, приятели мои — рече Ямата и любезно се надвеси над масата, за да долее чашите. — Слабостта на нацията ни е структурна и в действителност не се е променила в нашето време.
— Моля ви да обясните, Райзо-чан — предложи един от по-дружелюбните му сънародници.
— Докато нямаме пряк достъп до ресурсите, докато не можем да контролираме сами този достъп, докато съществуваме като търговци, представящи други нации, ние сме уязвими.
— О! — Един от седналите насреща му махна презрително с ръка. — Не съм съгласен. Силата ни е в най-важните неща.
— И кои са те? — попита Ямата внимателно.
— На първо място, най-важно е усърдието на работниците ни, талантът на дизайнерите ни… — Молебствената реч продължи, а Ямата и останалите му гости я слушаха учтиво.
— И колко време тези неща ще бъдат от значение, ако вече нямаме суровини, нито пък гориво, което да използваме? — запита един от съюзниците на Ямата с подобен молебствен тон.
— Значи да повторим четиридесет и първа, така ли?
— Не, няма да бъде… съвсем същото — включи се Ямата пак в разговора. — Тогава можеха да ни отрежат петрола, защото почти всичкия го купувахме от тях. Днес действат по-ловко. Преди трябваше да замразят авоарите ни, за да ни попречат да ги похарчим другаде, нали? Днес те обезценяват долара спрямо йената и авоарите ни са заклещени там, не е ли така? Днес те ни подмамват да вложим парите си там, оплакват се, когато го правим, изиграват ни постоянно, прибират каквото им дадем за имотите им и накрая открадват вече купеното от нас!