Не размишлявах дълго.
— Не става. Осъдят ли го, губи си лекарските права. Освен това е невинен. Не го давам.
Соколов стисна зъби.
— Джейк, ти си между чука и наковалнята. Ако му лепнат предумишлено убийство, дори и да отърве кожата, ще лежи най-малко двайсет и пет години. Знаеш това.
Знаех. Знаех също така, че Ейб Соколов е прав за съдебните заседатели. Всичко може да им скимне. Щях да кажа на Роджър за предложението и да оставя избора на него. Но знаех какво ще отговори. Думите му още кънтяха в ушите ми. Не съм убил Филип Кориган!
— Съжалявам, Ейб. Оттегли обвинението и се прибирай. Ако не, ще чакаме присъда от заседателите.
— Ще се видим в съда — изсъска той.
— След около трийсет минути — уточних аз.
— Обвинението призовава мистър Серхио Мачадо-Алварес.
Гледай ти изненада! Соколов се мъчеше да ме хване в крачка. Водеше Краля на каратистите с надеждата, че не сме имали време да подготвим стратегия. И беше прав.
Соколов проведе разпита накратко. Първо, описа работата на Серхио като шофьор и капитан на яхта. Именно той откарал мисис Кориган до болницата на 14 октомври, за да посети съпруга си. Умен ход. Сега съдебните заседатели нямаше да се изненадат от новината, че е влязъл в болничната стая броени минути преди фаталния аневризъм.
Серхио говореше точно и ясно. Когато влезли, мистър Кориган бил добре и спял спокойно. Не, не заварили доктора в стаята. Сигурно е дошъл по-късно. Колко жалко, que lastima — да умре шефът, толкова добър човек. После Серхио потвърди, че Роджър нападнал Мелани след първото дело. Когато спрял мотора си пред къщата, видял обвиняемия да потегля с бясна скорост. Сеньората му показала прясна синина под окото си. Плачела, че докторът я ударил.
— Възразявам — бодро подвикнах аз. — Сведения от втора ръка.
— Отхвърля се — заяви категорично съдията, доволен, че този път може да се справи и сам. — Изразяването на чувства чрез звуци не се смята за сведение от втора ръка.
Соколов продължи.
— Разговаряхте ли с обвиняемия за това нападение?
— Nunca34. Нямам какво да му казвам. Рекох на сеньората, ако иска да го попилея. Тя рече не. Много е добра.
— Казвал ли ви е обвиняемият нещо за мистър Кориган, докато той беше жив?
— Si. Казвал мистър Кориган не обръща внимание на съпругата, рано или късно я губи.
— Свидетелят е на ваше разположение — каза Ейб Соколов.
Изправих се и тръгнах към свидетелското място. Застанах с гръб към заседателите и метнах на Серхио един поглед от категорията „зъл и гаден“. Той явно умееше да играе покер. Влезе в играта и вдигна на „жесток и кръвожаден“. Добре. Нека го видят що за стока е. Жалко, че беше с костюм, та не личаха добре купищата мускули. Стегнатата яка на ризата го караше непрекъснато да върти глава към тавана.
— Мистър Мачадо, съден ли сте някога за престъпление?
Той разтърси хипопотамското си туловище.
— Дреболия.
— Да приемем ли това за утвърдителен отговор?
— Si. Наречете го престъпление, щом ви се иска.
— А вие как наричате притежаването на забранени лекарствени средства?
Той изсумтя презрително.
— Стероиди, мой човек. Solamente35 стероиди. Притежаване без рецепта. Всичките ми познати ползват стероиди.
— Не се съмнявам. Но вие бяхте подведен под отговорност, нали?
— Да бе. Ама ме пуснаха.
— Как така?
— Чисто досие. Не ме съдиха.
— Съдът не се ли произнесе?
— Si, точно това разправям. Минах с обществено порицание. Нося си и удо… удостоверение.
Този път ми скри топката.
Серхио измъкна от задния си джоб някаква смачкана хартийка и тя наистина се оказа удостоверение от съдебното деловодство, че Серхио Мачадо-Алварес е бил подвеждан под отговорност, но само му е изказано обществено порицание.
Соколов четеше през рамото ми.
— Възразявам! Това не е достатъчно за отзоваване на свидетеля. Според раздел 90, член 610 порицанието не се смята за присъда. Предлагам темата да не се обсъжда повече.
Негодникът знаеше кодекса наизуст. И имаше право. Можеш да оспориш благонадеждността на свидетел, като докажеш, че е подвеждан под отговорност, но без присъда нищо не става.