Роджър остави инструмента до пет — шест други с най-различни размери — от съвсем миниатюрен до костния форцепс, който приличаше на железарски клещи. Приглади последната превръзка и започна да си бърше ръцете.
— Побързай — нареди Мелани. — Студено е като в задника на вещица. Хей, Ласитър, искаш ли да си пръв?
Роджър остави кърпата и каза:
— Ако искаш, направи го, Джейк.
Очите му се рееха нейде отвъд Марс.
— Родж, кълна се, че ако не побързаш, ще ти опикая масата — каза Мелани. — Готов ли си, или да ти приказвам мръсотии. Давай червейчето насам.
Роджър развърза бикините и ги остави на стола.
— Така е по-добре — разсмя се тя. — Давай по-бързо, че ми замръзнаха циците.
Роджър ме погледна.
— Джейк, ти си ми приятел, като Филип. Ако желаеш, твоя е.
— Друг път, Роджър.
— Няма да има друг път — глухо изрече той.
Побиха ме тръпки. Може би просто от студения полъх на климатика по разгорещеното ми тяло. Или защото знаех. Сигурно беше изписано по лицето ми. Мелани се усмихна съблазнително.
— Не бой се, Ласитър. Само си приказва. От две години не сме се чукали нито веднъж, без да заплаши, че ще ме очисти.
— Само че този път е вярно — каза Роджър.
Тя се разсмя. Аз не.
Мелани се ухили насреща ми.
— Какво ти става, Ласитър? Страхуваш се, че ще ме убие? Той убива само бабички.
— А ти кого убиваш? — попитах аз.
— Никого, умнико. Имам си приятели, дето само дебнат да ми направят услуга.
— Грешиш за Роджър — казах аз. Тя ме погледна озадачено. Не й беше разказал. Нищо чудно, че се чувстваше тъй спокойна. Мислеше си, че има работа с предишния Роджър, послушното домашно кученце. — Роджър убива не само бабички. И много го бива да измисля оригинални начини. Болезнени.
Тя все още не схващаше.
— Къде е приятелчето ти Серхио? — попитах аз.
Исках да разбере, да усети вкуса на страха.
— Троши дъски в Маями Бийч — каза тя, но в гласа й звучеше съмнение.
— Грешка. Жестока грешка. Моргата е отсам залива.
Тя стрелна очи към Роджър, който мълчаливо опипваше гипсовите превръзки. После погледна мен, търсейки помощ. Не помръднах. Можех да го спра всеки момент. Бях по-едър и по-силен от Роджър, пък и умът му се рееше някъде из скалите на астероидния пояс. Той стоеше с гръб към мен, без да ме забелязва. Един удар в бъбреците и готово.
Можех, но защо? Грешно ме преценяваш, скъпи Чарли Ригс. Искам я мъртва. Да спра ли Роджър?
Защо да го спирам?
Без да ми обръща внимание, Роджър стоеше и я гледаше. Очите му ту се изцъкляха, ту пак се избистряха. Разви ново руло марля, натопи го в легена и го шляпна върху слабините на Мелани Кориган.
— Хей, не ми трябва девствен пояс — каза тя с леко изтънял глас.
Той бавно размота още марля, намокри я, вдигна я леко, после я омота около горния край на бедрото и през слабините. Приглади гипса.
— Прилича на кукличка, нали, Джейк?
Нова превръзка, после още една и двата гипса около краката се съединиха. Мелани опита да се размърда, но тежестта не й позволяваше.
После Роджър извади от чекмеджето бял найлонов чорап, пристъпи до края на масата, приглади косата на Мелани и надяна чорапа върху главата й.
— Така гипсът ляга по-гладко — обясни той.
— Стига си се будалкал, Родж — извика тя, засмуквайки чорапа при всяко вдишване. — Не е смешно.
Гласът й бе изтънял още повече, започваше да се страхува.
Роджър сложи памучен тампон върху устата й, но тя тръсна глава и памукът падна на пода. Той сякаш не забеляза. Натопи още едно руло, изчака малко, после започна да го омотава около устата. Дори през чорапа видях какво има в очите й.
Осъзнаване. Ужас.
Взирах се в този поглед, поглъщах го. Исках да го запомня. Сюзън бе мъртва заради нея, а сега и тя знаеше какво я чака. Ужасът на разбирането навярно бе по-страшен от самата болка.
Тя започна да плюе и се разкашля. Лепкавата каша не мръдваше, покриваше половината й уста. Мелани жадно вдъхна през носа и извика нещо неясно.
— Лашта, хомош.
Ласитър, помощ.
Този път Роджър приготви по-дълго парче и го преметна два пъти около главата, закривайки носа и устата. Тя заподскача нагоре-надолу, непроизволните тласъци на диафрагмата я повдигаха, дробовете се бореха за въздух. След минута щеше да загуби съзнание. Три минути по-късно — необратими мозъчни изменения. След това…