Озовахме се някъде около финалната линия. Тя лежеше по гръб, гледаше право нагоре и топлият й дъх ме гъделичкаше по носа. Бях я затиснал здравата, но не се оплакваше.
— Гол от първа атака — прошепнах аз.
Погледнах я от упор право в очите. Въобразявах ли си, или вечните ледове наистина се топяха? Почти очаквах изведнъж да омекне и да пристъпим към приятната част. Само че дълбоко се лъжех. Тя ме отметна настрани като професионален борец и скочи на крака, забивайки мимоходом коляно в слабините ми. Докато се мъчех да си поема дъх, Сюзън присви очи и почна да търси очилата си из полумрака.
— Наистина не знаеш, нали? — попита тя отвисоко.
— Не само това, ами дори не знам какво не знам — отвърнах аз с изтънял глас.
— Тогава слушай, защото нямам намерение да повтарям. Твоят клиент не е допуснал лекарска немарливост.
— Тъй ли?
— Точно тъй. Извършил е убийство. Уби баща ми. Планирал го е заедно с оная уличница, дето би трябвало да получи „Оскар“ за днешното изпълнение. Не мога да го докажа, но знам, че е истина.
— Не вярвам.
— По-добре вярвай. Клиентът ти е убиец. Заслужава да го изпържат, или каквото там му се полага в днешно време. Затова не очаквай да го жаля за провалената кариера или ниската застраховка. Той се е чукал с оная пачавра — тя не подбира много-много — и заедно са замислили цялата работа. С това дело само хвърлят прах в очите на хората.
— Все още не те разбирам — казах аз. Чувствах се като последен глупак и Сюзън Кориган сигурно ме мислеше за такъв от самото начало.
— От процеса излиза, че лекарят и вдовицата са врагове. Това им е прикритието. Според мен, Ласитър, очаква се да загубиш. Всъщност няма значение. Ако загубиш, застрахователната компания ще й плати, а тя вероятно ще му даде половината. Може и всичко да му даде. От завещанието печели куп пари. А ако заседателите определят по-голямо обезщетение, няма страшно за него, защото тя ще си трае.
Седях и я гледах умно.
— Убийство и застрахователна измама. Нямаш доказателства. И освен това не ти вярвам.
— Да, разбирам — каза тя. — Не си лошо момче, Ласитър. Просто нямаш бързина за нападател, пък и не спадаш към най-схватливите.
5
Съдебният лекар
Чарли Ригс се изправи на подиума с широка усмивка. От задния му джоб стърчеше пластмасов модел на гръбначен стълб. Само като го видях и ми стана по-леко. Рошави прошарени мустаци и брада, искрящи от мъдрост и опит очи, кафяво вълнено сако, което би изглеждало по-уместно в библиотеката на някой колеж, отколкото в нашия модерно разпуснат град. Надежден човек. Все едно, че бях викнал за свидетел Уолтър Кронкайт.
По служба бе идвал в съда стотици пъти и изобщо не се смути, докато сядаше. Преметна крак върху крак, разкривайки сбръчкани чорапи и бели прасци. Дъхна върху очилата си и ги избърса с края на вратовръзката. После ги сложи на малкия нос, почти невидим сред гъстата растителност по лицето му. Най-сетне Чарли Ригс кимна. Беше готов.
— Моля, съобщете на съдебните заседатели името и професията си — казах аз.
— Чарлс У. Ригс, дипломиран патолог, областен съдебен лекар в течение на двайсет и осем години, а днес — жизнерадостен пенсионер.
— Кажете ни, доктор Ригс, какви са задълженията на съдебния лекар?
Дан Сефало скочи на крака.
— Възразявам! Доктор Ригс е пенсионер. Не би могъл да коментира задълженията на днешните съдебни лекари.
Отдавна не бях чувал толкова дребнаво заяждане, но тъй като беше първо за деня знаех много добре какъв ще е резултатът.
— Подкрепя се — заяви съдията Ленард, докато разгръщаше спортните страници и търсеше резултатите от конните състезания.
Хрумна ми нова идея.
— Дайте да започнем така, доктор Ригс: що е съдебен лекар?
— Ами, в добрата стара Англия са ги наричали „коронъри“. Сведения за тях срещаме още през 1194 година. Били са част от съдебната система — наполовина съдии, наполовина събирачи на данъци. Всеки коронър е бил custus placitorum corone, тоест пазител на исковете на короната. Ако някой бъдел осъден за престъпление, коронърът имал грижата имуществото му да стане собственост на краля.
Сефало го гледаше отегчено, съдията изобщо не слушаше, но съдебните заседатели бяха омаяни от брадатия стар лекар. Винаги е така. Онова, което изглежда банално за адвокатите и съдиите, очарова заседателите.