— По-късно коронърите били натоварени и със задължението да водят разследване за причините на смъртта. Шерифът събирал доброволни съдебни заседатели, почти като вас тук.
Ригс се усмихна към ложата и насреща му едновременно цъфнаха шест усмивки. Харесваха го. Половината битка беше спечелена.
— Съдебните заседатели трябвало да решат дали смъртта е била ех visitatione divina, тоест поради Божие посещение, или пък е замесена човешка ръка. Дори при някои нещастни случаи имало съдебни санкции. Например, ако каруца прегазела някого, собственикът трябвало да плати на хазната толкова, колкото струвала самата каруца. Това се превърнало в голям проблем, когато хората взели да мрат от влакове и параходи.
Заседателите закимаха, поласкани, че този мъдър старец отделя от времето си, за да им изнесе урок по история.
— Още по-късно коронърите започнали да събират сведения колко смъртни случаи са причинени от дадена болест. Понякога сядам вечер с чаша бренди и препрочитам записите на коронърите от тринайсети век. Удивително, колко много неща можем да научим от тях. Но така или иначе, работата на коронъра, както и на днешния му наследник, съдебния лекар, е да определи причината за смъртта. Девизът ни гласи: „Говорим вместо мъртвите, за да опазим живите“.
— И как се определя причината за смъртта? — запитах аз.
Чарли Ригс побутна с палец очилата си по-нагоре.
— Чрез физически и медицински преглед, с помощта на различни измервателни прибори, газова хроматография, електронна микроскопия. Използват се постиженията на токсикологията, фармакологията, радиологията, патологията. Естествено най-много узнаваме при аутопсията.
— Може ли да се каже, че сте определял причината за смъртта в множество случаи?
— Хиляди. Повече от двайсет години правех по петстотин аутопсии годишно, без да броя тези, на които само съм присъствал.
— Можете ли да ни разкажете за своите методи, за някои от най-интересните случаи?
Дан Сефало стовари длан върху масата на ищеца и скочи. Десният крачол на панталона му беше пъхнат в чорапа, левият се влачеше по земята и от маншета стърчаха протрити нишки.
— Възразявам — уморено изрече той. — Историята на някакъв си пенсионер не представлява интерес за съда.
Обиждаше Ригс на възраст. Надявах се двамата по-стари заседатели да са чули добре.
— Ваша светлост, държа да представя доктор Ригс като опитен експерт.
Сефало беше предвидил това. Не искаше да даде на Чарли Ригс и минута повече от необходимото.
— Признаваме, че доктор Ригс е дългогодишен съдебен лекар, че е извършил множество аутопсии и може да даде точна оценка за причината на смъртта.
Би трябвало да се задоволя с това, но много исках да послушам историите на Ригс. Падне ли ти добър свидетел, не го изпускай. Нека заседателите да усетят присъствието му.
— Възражението се отхвърля — каза съдия Ленард.
Добре, беше мой ред да спечеля.
— Доктор Ригс, канехте се да ни разкажете за своята работа и за методите, с които установявате как е настъпила смъртта.
Без да чака нова покана, Чарли Ригс се впусна в безкрайни спомени. Имало някога един застаряващ женкар, който живеел на остров Търнбъри. Веднъж го намерили мъртъв, с огнестрелна рана в челото. Поне така изглеждало на пръв поглед. При аутопсията обаче не открили нито куршум в черепа, нито изходно отверстие — нищо, освен кръгла дупка в челото, като от малокалибрен куршум.
— Полицаите недоумяваха що за оръжие е било — продължаваше Чарли Ригс. — Понякога си струва човек да не отхвърля и най-невероятното. Претърсих околностите и в една боклукчийска кофа край пристанището за яхти намерих червена дамска обувка със следи от кръв по металното токче. Кръвната група съвпадаше с тази на жертвата, токчето съвпадаше с раната, а собственичката на един магазин за френски обувки в Мейфеър разпозна жената, която преди две седмици закупила чифт подобни обувки за шестстотин долара. Жената си призна. Нещастно стечение на обстоятелствата. Скарали се, искала само да го зашемети, но ударила по-силно.
Сетне дойде ред на загадката с изгорената жена. Седяла си на канапето — мъртва, съвсем облечена… и цялата покрита с мехури от изгаряния. Дрехите били незасегнати. В апартамента нямало нито дим, нито следи от пожар. Трупът бил открит от приятеля на жертвата. Казвал, че се прибрал пиян, отишъл да си пусне един душ, а когато излязъл, видял трупа на канапето.