— Мислиш ли, че аз съм го убил… че съм сбъркал, искам да кажа?
Искаше да го уважавам. Обикновено клиентите гледат само да спечелят делото.
— Виж какво, Роджър, поразпитах тук-там из града. От медицинския институт чух само добри неща за теб. Досега не си съден, а по нашия край това е рядкост. Тъй че не се поддавай на всеобхватния ми цинизъм.
— Значи ми вярваш?
Беше ме хванал в крачка. Исках да разпитвам, а не да отговарям.
— Роджър, нали знаеш колко е важно да казваш всичко на адвоката си?
— Ясна работа. Като на изповед.
— Точно така. Искаш ли да ми кажеш нещо преди утрешните показания? Нещо да си пропуснал?
Роджър подпря брадичката си с юмрук. Нещо просветна в дъното на очите му, но той веднага примига.
— Не, не се сещам. Казах ти всичко за операцията. Нямаше признаци за аневризъм, кръвното беше нормално. Форцепсът стигна точно докъдето трябваше. Не съм аз.
— Знам. А иначе? Да е имало нещо лично между теб и семейството?
— Какво например?
Ах, да му се не види! Не желаеше да сътрудничи. В такива случаи понякога е най-добре да цепиш направо.
— Например да си чукал Мелани Кориган?
От съседната маса две застаряващи дами с модни пазарски чанти ме стрелнаха с погледи и зашушукаха неодобрително.
— По кое време? — запита Роджър.
И това доживях — клиентът ми да го усуква като Ричард Никсън.
— Хей, Роджър, не стоиш пред Върховния съд, а пред адвоката си.
Сервитьорът се довлече, забил здраво палци в паниците със салата. Избърса ръце в престилката, облиза малко майонеза от нокътя си и ни донесе бирата — незнайна американска марка, лишена от калории, цвят и вкус. Поне беше студена.
За да спечели малко време, Роджър отпи една глътка и каза:
— Вярно, имаше нещо такова.
— А защо не ми каза?
— Защото нямаше нищо общо с делото.
Гласът ми подскочи с няколко децибела.
— Защо не оставиш аз да решавам кое има общо и кое не? Ако тая работа излезе наяве, Сефало ще заяви, че си имал мотив за небрежност, или още по-лошо — че си го сторил с престъпни намерения.
— Мина ми през ума — небрежно отвърна той, — но Мелани няма начин да го използва. Ще навреди на образа й, нали? Прелюбодейка се мъчи да изкопчи пари от смъртта на съпруга си.
— Изобщо няма да стане така. Ти ще се окажеш коварен съблазнител или безумец, обзет от луда страст и готов да накълца нещастника, за да му отнеме съпругата.
Вилицата на Солсбъри застина във въздуха. По лицето му се мярна тревога, но като видя, че го гледам, той веднага избухна в смях.
— Може и да съм безумец — заяви Роджър с усмивка, — но ако става дума за съблазняване, не мога да й се хвана на малкия пръст. Освен това я познавах преди Кориган и… ами, има разни неща, дето на вашия жаргон ги наричате утежняващи обстоятелства.
— Цял съм в слух.
— Не знам дали те засяга.
Пресуших бирата и се помъчих да дам на малоумния келнер сигнал за още една. Изгледа ме тъй, сякаш не съществувах.
— В момента ме засягаш ти, всичко около теб и семейство Кориган — казах аз и зачаках разяснения.
Пълно мълчание.
Пристигнаха крабовете. Свежи, без черни петънца, месото се отлепваше от черупките, сосът с горчица също си го биваше. Ревнах за още бира и келнерът донесе чай с лед. На вкус беше досущ като бирата.
Нахвърлих се върху крабовете, но Солсбъри май вече нямаше апетит. Въртеше се неспокойно на стола и стрелкаше поглед насам-натам. Накрая ме погледна право в очите, въздъхна и изплю камъчето.
— Добре, слушай. Срещнах Мелани преди осем-девет години. Тъкмо привършвах специализацията, нямах много време за жени. Нали знаеш как е, в колежа се спукваш от учене, после влизаш в медицинския институт, след това практика, специализация. Нито пари, нито време. Тя беше просто едно объркано хлапе… правеше стриптийз, но само временно.
— Да бе, след това сигурно са я взели в Холивуд.
— Не беше лошо момиче. Наричаше се Есенен Дъжд. Просто използваше тялото си, за да изкара някоя и друга пара. И взех, че си паднах по нея. Почнах да печеля, купих й кола, разни подаръци… Но не беше задълго. Открих, че и други вършат същото. Един плащаше наема, друг дрехите, трети пътешествията.
— Същинско акционерно дружество.
— Някои се примиряват. Аз не. И я зарязах.
Той извърна очи. Не е много приятно да разказваш такива неща.