Сюзън Кориган ме гледаше, седнала с гръб към екрана. Донякъде се смущавах заради нея, но изпитвах най-вече скука. Като бивш спортист си падам повече по действието, отколкото по гледането. Зрелището продължи още малко, после прекъсна и пак се подхвана. Можеше да е от друг ден или от същия, след кратка почивка. Не знам дали си говореха — върху записа беше наложена допълнителна музика. Сега Роджър Солсбъри имаше стетоскоп. С него все пак изглеждаше облечен донякъде, за разлика от Мелани Кориган.
Роджър надникна в гърлото й.
Тя каза нещо. Сигурно „А-а-а“.
Мъничка пантомима: Игра на чичо доктор.
Отвори широко устата.
Тя отвори уста.
Той й измери пулса. После тя пое дъх, изпъчи се, а той я почука по гърдите и прослуша дробовете със стетоскопа. Изглежда, бяха наред.
Тя се завъртя и изложи пред Солсбъри идеално заоблен задник. Той плъзна по него дясната си ръка и бавно почука с палец. Не бях виждал такава медицинска процедура. По-скоро подхождаше за избиране на зрял пъпеш. Каквато и да беше целта, Мелани явно сметна това за забавно. Тя се обърна със смях и камерата заподскача — вероятно и операторът се кискаше. После Роджър я пипна по челото да провери дали клетото дете няма треска и за по-сигурно й измери температурата с нещо, което беше прекалено дебело, за да е термометър.
Сцената се прекъсна, после записът продължи и пак притъмня, докато някой минаваше край обектива. Предположих, че Филип Кориган е закрепил камерата на статив и сега ще се включи. Но не беше Кориган. Беше същински Херкулес, макар и малко нисичък. Напомняше ми булдога от емблемата на големите товарни камиони, само че не толкова симпатичен. Беше от ония напомпани буци, дето често се мяркат из гимнастическите салони — мускул връз мускул, дебела шия, скосени рамене и татуирана светкавица на едната ръка. Ръцете му висяха накриво — просто нямаше как да ги отпусне покрай бедрата. Беше гол и се виждаше, че все пак не е успял да напомпи една част от тялото си до шварценегеровски размери. И тъй, вече гледах двама голи мъже и една гола жена. Преплетени ръце и крака, от време на време по някой поглед към камерата и здраво раздрусани слабини.
Камерата рязко смени ъгъла. Чудех се как операторът е попаднал над леглото, за да снима събитията като балет в стар холивудски мюзикъл. После го видях на екрана и разбрах фокуса. Лежеше на пода до леглото и снимаше отражението в огледалния таван. Около шейсетгодишен, чисто гол, с оредяла коса и шкембенце. Филип Кориган. Мислено проверих инвентарния списък: трима мъже и една жена. Камерата пак се задейства и Филип Кориган изчезна от поглед. Раменете на културиста изпълниха екрана. Целите в пъпки — издайническо доказателство за употреба на анаболни стероиди.
Така продължи още няколко минути, после екранът потъмня и не светна повече.
— Е, какво мислиш сега? — попита тихо Сюзън Кориган.
— Мисля, че ръчната камера е по-подходяща за документални филми. Осветлението е прекалено ярко, сценарият — слабичък. Номерът с огледалото ми допадна, но, откровено казано, предпочитам „Дамата от Шанхай“.
— С всичко ли се шегуваш?
— Не с всичко, не дори и с това. Зарежи, Сюзън. Всяко семейство си има кирливи ризи и няма смисъл да ги вадим от гардероба.
— Баща ми не беше такъв. Докато не срещна нея и Роджър Солсбъри.
— Добре. Значи тя го е покварила. Може и Роджър да не е ангел. Но какво ще спечелим?
Очите й пламнаха.
— Например да хванем убийците.
Пак старата песен.
— Все още не съм видял никакво доказателство, че е убит, а още по-малко, че го е сторил Роджър Солсбъри. Ами онзи мистър Вселена от филмчето? Ами десетките други типове, за които не знаеш?
— Адвокатски номера. Само че точно твоят любим клиент е накълцал татко в деня, преди да умре. И доколкото знам, само той е носил отрова в малко кожено куфарче.
— Какви ги говориш?
— Такива.
Тя бръкна в едно чекмедже, извади нещо и ми го подхвърли. Миниатюрно кожено куфарче, някои мъже много си падат да ги носят вместо чанта през рамо. Златен монограм РАС — Роджър Алън Солсбъри. Разтворих го. Две спринцовки и прозрачно шишенце, пълно до половината с бистра течност. Нито етикет, нито указания.
Неприятен багаж. Побиха ме тръпки.