— Обръщам се най-почтително към съда — започна той, — а също така към дамите и господата от състава на съдебните заседатели. Искам да ви благодаря, че дойдохте тук и отделихте цяла седмица, за да слушате разни адвокати и доктори. Знам, не е било лесно, но без помощта на съвестни граждани като вас нямаше да имаме съдебна система.
Това е заключителна реч от типа „много благодарим“. Първо се подмазваш на съдебните заседатели, после ги молиш за дреболия — да се изръсят с няколко милиона долара чужди пари.
— И тъй, от името на мисис Кориган — продължи Сефало, като кимна назад, за да насочи вниманието им към вдовицата, — както и от името на всички нас, скромни слуги на обществото, благодарим ви. Трябваше да изоставите работата и семействата си, но тъкмо в това е величието на нашата система. Аз обичам американската съдебна система. Именно по нея се различаваме от варварите и комунистите.
Вече ми идваше до гуша от патриотизъм. Чудех се кога ще заговори по същество.
— Когато съм тук, пред вас, и когато ме смени мистър Ласитър, трябва да помните най-важното: нашите думи не са доказателства. Те са обикновени адвокатски приказки, а вие знаете старата поговорка: Дума дупка не прави. Някои смятат, че днес предстои заключителен спор, но аз няма да споря с мистър Ласитър. Приемете ме като екскурзовод. Ще ви разведа из доказателствата, та когато се оттеглите на съвещание, да вземете решението си въз основа на свидетелските показания и закона, както ви е заръчал съдията Ленард.
Двама от заседателите кимнаха. Сефало започваше отдалече. Аз съм ваш приятел; дайте да го обмислим заедно. Много правилен ход. Не бива да им четеш лекции. Караш меко, печелиш доверието им, после изведнъж вадиш тежката артилерия и ги размазваш. Те още нямаха представа, но аз знаех много добре какво ги чака.
— Може би помните какво ви казах при откриването. На нас се пада тежкият товар да докажем, че Филип Кориган е умрял поради престъпната небрежност на ответника. Сега, когато приключим с адвокатските приказки, съдията ще ви каже, че за взимане на решение в една или друга посока най-важно е превъзходството на доказателствата. Какво означава това? Да речем, че сложим на люлка две момченца и едното тежи двайсет и три килограма, а другото — двайсет и два. По-тежкото ще наклони люлката. Точно това ни трябва — да я наклоним.
При тия думи Сефало разпери ръце и се направи на люлка. Наклони дясната съвсем леко.
— Само мъничко люшване и ще трябва да присъдите на ищеца обезщетение — напомни той. Цялото дело се оказваше просто като задачка за първолаци. — Освен това, при откриването ви казах, че съдебният процес е като книга, а всеки свидетел — глава от нея. Всяка книга има различна история. Днешната е трагична. Разказва за здрав, енергичен мъж в разцвета на силите, бизнесмен, съпруг, филантроп…
Сефало отново се завъртя към Мелани Кориган. Шест чифта очи проследиха движението му. Тя хапеше устни и се бореше със сълзите. Отново беше в черно. Този цвят подчертаваше бледото й лице, правеше я крехка и безпомощна.
Сефало продължи да набира инерция.
— Филип Кориган влязъл в болница за съвсем обикновена операция на дискова херния. Доверил се на Роджър Солсбъри, смятан за опитен хирург-ортопед. А днес, когато неговата вдовица се събужда, всяка сутрин преживява онзи ужасен момент, в който за част от секундата се надява да го открие до себе си.
За известно време Сефало продължи да маже с голямата четка. Стратегията му беше да лавира между доказателствата и да избягва свидетелските показания, докато не нажежи емоциите на съдебните заседатели.
— Тук изслушахте много свидетели. Но навярно най-добре помните двама от тях: доктор Харви Уоткинс — бивш началник на ортопедично отделение в голяма болница, и свидетеля на защитата Чарлс Ригс — онова старче, дето работило като съдебен лекар. Мисля, че трябва да си зададете един въпрос и за двамата. Кой е извършил повече ламинектомии? Ясна работа, доктор Уоткинс вече им е загубил и бройката. А старият Чарли Ригс не е виждал жив пациент.
Широка усмивка; тихичко кискане откъм заседателите. Роджър Солсбъри се завъртя тревожно на стола.