— Такива са фактите! Чарли Ригс през цялата си кариера не е докосвал жив пациент — показанията му бяха само догадки и нищо повече.
Сефало търкулна бавно по езика си думата до-гад-ки, досущ както преди време един политик от Флорида обвини своя конкурент в предизборната борба, че жена му била драматична ак-три-са.
— Все едно, да доведат тук моя квартален месар Джино, да ви обяснява що е гръбначна хирургия. Знаете ли как наричат в медицинския бранш съдебните лекари? Дърводелци. Само знаят да кълцат, все едно, че си имат работа с дънер.
— Протестирам, Ваша светлост! Това няма нищо общо с показанията на свидетеля.
Не обичам да възразявам по време на заключителна реч. Понякога това ядосва заседателите, които слушат с голям интерес бомбастичните адвокатски приказки. Но исках Сефало да разбере, че не дремя.
— Отхвърля се — каза съдията Ленард.
— Дърводелци — повтори напук Сефало. — Ригс никога не е извършвал ламинектомия. Нито една! Срамота, мистър Ласитър!
При тия думи Сефало се обърна и ме изгледа. Заседателите също ме изгледаха начумерено, сякаш се чудеха дали не съм ги будалкал. Добра стратегия — нито дума за показанията на Ригс, само удари срещу неговата компетентност. Рано или късно обаче Сефало трябваше да се спре и на доказателствата, иначе доброволно щеше да ми отстъпи топката. Роджър Солсбъри се въртеше тъй отчаяно, че столът му скърцаше по вехтите плочки на пода. Потупах го по рамото като треньор с нервен играч.
— През първия ден на процеса чухте истинския експерт, доктор Уоткинс. Беше само преди няколко дни, ала сякаш е минала цяла вечност, затова позволете да ви припомня. Той каза, че да се пробие аортата с форцепс е, лекарска небрежност. И че през същата нощ аортата на Филип Кориган се е разкъсала. Никой не оспори това. Мистър Ригс… прощавайте, доктор Ригс… каза само едно — че не знае как аортата е била разкъсана от предната страна. Но каза ли ви какво е довело до аневризма? Не!
Нямаше отговор. Според мен доктор Солсбъри е кълцал толкова некадърно, че само по чудо форцепсът не е изскочил отпред през пъпа.
Роджър Солсбъри изстена. Почти бях забравил таланта на Сефало да представя и най-голямата глупост като азбучна истина. Освен това бях забравил да предупредя Роджър Солсбъри да се пази от инфаркт по време на заключителната реч. Имах какво да кажа на съдебните заседатели, ако междувременно не се захванеха да одерат клиента ми жив.
— За едно съжалявам — продължи Сефало малко по-тихо. — За жалост, доктор Уоткинс се разболя малко преди второто си излизане пред съда. Не бе тъй убедителен, както обикновено. Но съм уверен, че схванахте основната му идея. Единствено доктор Солсбъри със своята престъпна небрежност е причинил смъртта на Филип Кориган, превръщайки тази млада жена в безутешна вдовица.
Мелани Кориган своевременно вдигна кърпичка към очите си. Сефало загряваше за обявяването на щетите. Той пристъпи към ложата на съдебните заседатели и ги изгледа право в очите един по един.
— И тъй, казано съвсем накратко, няма съмнение по въпроса за отговорността. Да, дами и господа, изобщо не става дума да определим кой печели. Въпросът е „колко“. Много важен въпрос, защото и Филип Кориган бе много важен човек. Той беше строител, предприемач, който даде работа на стотици хора и прехрана на още хиляди с първата верига от търговски центрове, изградена на островите край Флорида. Преди Филип Кориган там нямаше универсални магазини. Преди Филип Кориган нямаше жилищни блокове в приливната зона. Черногледците ги смятаха за невъзможни, но Филип Кориган успя.
Двама заседатели кимнаха почтително.
— След минути съдията ще ви даде инструкции относно щетите, а те са тежки. Чухте показанията на финансови специалисти за изгубените бъдещи доходи на Филип Кориган поради неговата трагична и преждевременна гибел. Ще вземете този писмен отчет на своето съвещание. Чухте как вдовицата — мисис Кориган, разказа за своята скръб. Нека Бог ви помогне да носите тази скръб по време на съвещанието и да вложите част от нея в присъдата си.
Значи Бог помагаше на ищеца. Тая работа никак не ми се хареса. А сега рукнаха и сълзите на вдовицата. Мелани Кориган извърна глава настрани, излагайки пред съдебните заседатели изящния си профил.
— Съдията ще ви обясни, че мисис Кориган има право на обезщетение за душевните си страдания, за изгубената топлота и закрила на своя съпруг. Мъките на скръбта ще са с нея до последния миг от живота й. При всяка годишнина от сватбата, при всеки празник, всеки път, когато види в къщата нещо, свързано с него, всяка сутрин, когато се буди, и всяка вечер, когато си ляга, тя ще мисли с непоносима болка за него. Безумна, безмилостна, безконечна болка. Поради тази причина искаме да присъдите пет милиона долара лично на мисис Кориган и пет милиона долара за наследството, или общо, дами и господа, десет милиона долара.