— Значи искаш да ексхумираме тялото на Кориган?
Той ми подаде едното бурканче, тръшна се на паянтовия стол и огледа блатата.
— Нямаш представа колко добре се запазват балсамираните тъкани. Но сигурно ще е доста трудно да открием следи от иглата. Кожата ще е мухлясала, а ако е погребан във влажна почва, вероятно се е превърнала в адипосер, нещо като размекнат восък. И едва ли ще мирише на „Шанел“ номер пет. — Той остави тия думи да заглъхнат в неподвижния въздух, после добави: — Ако си гладен, да приготвя вечеря. Имам прясно месо от опосум.
Отклоних поканата — нямах апетит след приказките за изгризани гъсеници и мухлясали трупове. Отпих глътка топла лимонада и се изприщих. Беше забравил да сложи захар.
— Е, какво ще речеш, Джейк? Готов ли си да разровим гроба?
— И по-лоши неща съм вършил, но Солсбъри ми е клиент. Не мога да накърня интересите му.
Ригс се навъси.
— Делото вече приключи.
— Не и според адвокатското дружество. Не мога да използвам срещу Солсбъри нещо, научено по време на неговия процес. Гледам да не нарушавам по повече от две-три правила седмично.
Сигурно не бях особено красноречив. Не убедих нито Ригс, нито самия себе си.
Чарли Ригс изгълта лимонадата на един дъх, изгледа ме като строг преподавател и каза:
— Не е речено, че ще идеш при властите. Просто правиш малко частно разследване, колкото да изясниш това-онова и да си успокоиш съвестта. Пък и на мен ще ми намериш занимавка. А на онази твоя приятелка може да й хареса, че търсиш истината. В твоя занаят рядко се случва.
Знаеше къде да натисне.
— Хайде бе, Джейк — настоя Чарли. — По дяволите правилата.
— Прав си — рекох, — не съм ги измислил аз.
— Тъй те искам. Дай да го направим. Гробът е ням, magus mutus quam piscis, но ние с теб, Джейк, можем да говорим вместо мъртвите.
12
Странстващ рицар
Градът преглътна присъдата по делото Солсбъри, както преглъщаше всичко останало. Дребна хапка за хищната осведомителна машина. Два кратки абзаца в съдебния раздел на вестника, нищо по радиото и телевизията. Не ме търсеха за интервю в предаването „60 минути“; не ме преследваха млади адвокати, жадни за мъдри слова; колегите нито отвориха шампанско, нито се сетиха да ми гласуват парична награда.
Ако заседателите бяха натресли на Солсбъри десетте милиона, новината щеше да гръмне от Маями до Талахаси. Но оправдателните присъди потъват в калта на всекидневието като пречупен клон, който едва-едва разлюлява зловонните блатни води.
Получих циркулярно писмо от старшия съдружник Морис Макгонигъл — строга костюмирана личност в нашия разпасан южняшки край. Или, по-точно, Синди получи писмо от неговата секретарка. Текстът гласеше:
„Моля, уведомете мистър Ласитър, че мистър Макгонигъл го поздравява за успеха в последното дело“.
На това му се вика внимание към човека.
Не се оплаквах от липсата на популярност. Навярно така беше по-добре за Солсбъри. Ако на някой лекар му лепнат тежка присъда, хората решават, че е касапин. Отърве ли се — мислят, че съдебните заседатели са оплели конците. Освен това днешните новини бяха твърде богати дори за Маями. Дребно пътнотранспортно произшествие: полицията арестувала двама никарагуанци, които превозвали в камионетката си противотанков гранатомет с десетина заряда. Възнамерявали да се борят против сандинистите — по нашия край това се смята за свещена мисия и щеше да им осигури освобождаване под гаранция, а може би и граждански почести.
Няколко часа по-късно почти цялата полиция на Маями обсипала с град от куршуми пикапа на шейсет и три годишен кубинец водопроводчик. Имало защо. Бил стрелял пет пъти срещу полицай под прикритие. Но и кубинецът си имал причини. Полицаят, преоблечен като уличен нехранимайко, бил заседнал в страховито задръстване на Celle Ocho. Размахал пистолет срещу водопроводчика, за да го накара да си мръдне пикапа. Шибания кубински пикап, както уточнили по-късно свидетелите. На три пресечки от мястото имало обир в бакалия и заседналият полицай крещял на английски — език, от който водопроводчикът разбирал горе-долу колкото от санскрит.
Кубинецът предположил, че искат да го оберат и открил огън. Това привлякло седем полицейски коли и неуточнен брой пушки, които оставили четиридесет и седем дупки в пикапа и три във водопроводчика. Кубинецът оцелял, а грабителите избягали от бакалията със седемдесет и три долара и кашонче шоколади.