— Точно това казвах и аз, докторе. Хирургът наблюдава форцепса, старае се да усети съпротива в пространството между прешлените. Тоест, работи на сляпо, нали? И вие, и доктор Солсбъри, и всеки хирург, който някога е отстранявал диск…
— Възразявам! Недоказани умозаключения. — Дан Сефало, адвокат на ищеца, бе скочил на крака и се мъчеше да загащи разпасаната си риза. Закопча третото копче на сакото във втория илик. — Ваша светлост, мистър Ласитър пак произнася речи.
Твърде недоволен, задето го откъсват от мечтанията за хиподрума, съдията Ленард отново надигна глава. Залагах три към едно, че изобщо не е чул възражението, но сто на сто щеше да го подкрепи. Предното бе отхвърлено, а съдията Ленард държеше и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. И за да не се обърка, просто редуваше наслука решенията ту за едната, ту за другата страна — сигурно и като студент така си беше попълвал тестовете на изпит.
— Приема се — каза съдията, после ми кимна и завъртя любопитно глава към Сефало, който вече бе закопчал накриво всички копчета и стърчеше над масата на ищеца като някакъв Квазимодо с евтин костюм от полиестер.
След това съдията подаде сгънато листче на съдебната секретарка — млада жена, която изслушваше с каменно лице всички истории за убийства, скандални разводи и железопътни катастрофи. Секретарката пробута бележката на съдебния пристав, а той се измъкна през задната врата към съдийския кабинет. Там, сред застоялия дъх на вехти юридически книги, които никога не са били разгръщани, камо ли четени, щеше да предаде листчето на секретаря на съдията, който щеше да позвъни на Блинки Блитстийн и да заложи петдесет долара за Жаркия.
— Ваша светлост, нека задам въпроса по друг начин — казах аз, като че имах избор. — Докторе, навярно ще се съгласите, че форцепсът закрива пространството между прешлените, прав ли съм?
— Донякъде.
Голяма отстъпка, няма що. Какво ли му трябваше на тоя тип, за да каже да“? Доктор Уоткинс плъзна език по устните си. Хей, приятел, май ти пресъхва гърлото, а? Й очите ти са мътни, кръвясали. Бас държа, че Сефало те е настанил в „Сонеста Бийч“. Сигурно са ти поднесли в стаята бутилка от най-добрата руска водка. А може би са добавили и финландска. Да си организираш Руско-финската война в хубавия апартамент с изглед към Атлантика.
Отстъпих към дъното на залата, така че съдебните заседатели да бъдат между мен и свидетелското място. Исках всички да гледат как доктор Уоткинс ще се пречупи като прогнила мачта в щорм.
— Докторе, не е ли вярно, че поради малките размери на пространството между прешлените при всяка подобна операция съществува риск форцепсът да влезе прекалено навътре и да засегне аортата?
— Риск ли? Разбира се, че има риск, но…
— И точно това е станало в нашия случай. Осъществил се е този риск, който според статистиката…
— Възразявам! Ваша светлост, мистър Ласитър не дава на свидетеля да довърши отговора си. Прекъсва го.
Този път, докато скачаше на крака, Сефало си удари коляното в масата и вратовръзката му провисна от закопчаното накриво сако като език на жадно куче. Обикновено Сефало се обличаше съвсем прилично, но си въобразяваше, че в съдебната зала ще спечели симпатии, ако прилича на скитник. Такъв си беше — и без гащи би тръгнал, само и само да привлече заседателите на своя страна. Днешният костюм беше стар, смачкан и вонеше на конска пот. Но Дан Сефало не беше вчерашен. Както се правеше на палячо, изведнъж се превръщаше в Грегъри Пек.
— Отхвърля се — заяви съдията, без да вдига глава.
Да живеят конните състезания!
Свивайки и разпускайки юмруци, аз направих няколко гигантски крачки към свидетелското място. Исках да приключа ефектно. С показанията си доктор Уоткинс ни бе закопал здравата. Сега се мъчех поне да изравня резултата. Пристъпих до секретарската маса и взех стоманения инструмент, който напомняше мънички, изящни клещи. Вместо с поглед, секретарката ме удостои само с гледката на буйната си африканска прическа. Четеше някакво книжле със замък и тъмноока жена на корицата.
— Този форцепс, веществено доказателство номер пет на ищеца, е идеалният инструмент за премахване на дисковата херния, нали така?
— Не знам дали е идеален, но го използват.
Май се надяваше цирозата да го отмъкне в гроба, преди да е казал „да“. Отстъпих към дъното на залата. Докторът не ме изпускаше от очи и подозрително бръчкаше чело. Нямаше ми вяра за пет пари.